Помните ли, когато Македония се обяви за независима държава, какво си помислихме у нас? Тогава все още не се съмнявахме, че макетата до един са Куберови българи, минали за сефте Дунава, и не можехме да се начудим защо макетата ни наричат татари, след като са по-българи и от нас, защото ние сме се смесили със славяните. После стана ясно, че макетата не искат да си спомнят  за куберовите българи и прихнахме да се смеем вкупом на “античкият” им корен. Помислихме си, че чавка е изпила мозъците на макетата и не можехме да осъзнаем, че  това се отнася не по-малко и до нас, защото недоразумението възникна върху наложената с автомат Калашников вяра, че българите стъпваме на юг от Дунава след 681 година.

Днес, 20 години по-късно, след безброй заслужени и незаслужени подигравки, припознатите ни по куберова линия  братя македонци успяха да ни помогнат някак да схванем, че историята не започва в 681 година. През това време навлязохме назад във вековете и с изненада открихме, че там ни очакват смайващи факти за миналото на земите и предците ни, които доскоро смятахме за напълно безинтересни и нямащи каквато и да било връзка с историята ни. Не ни смущаваше дори това, че достоверните артефакти за азиатския произход на предците ни наподобяваха къртичина до планината от артефакти за местния произход на значителна част от народа ни.

Сведенията за азиатският ни произход се базират на византийски описания на месторазположението на Стара Велика България и на битката от 681 г и последствията й за Византия. Характерно за елинските и византийските хроники обаче е това, че в тях изобилстват дублирания на имена, които в едни източници се срещат на хиляди километри от посочените им местоположения в други източници. Ако тези имена засягаха само племена и народи, дублажите можеха да се обяснят с преселения на народите, но наличието на планини, реки и административни области между тях не потвърждава такова обяснение, а по-скоро говори за пожелателни византийски животоописания, които нямат много общо с фактическото положение.

Ако разгледаме политическите карти на Римските и Византийските имперски провинции, ще забележим многозначителни подробности. Докото при римляните размерите на административните области Мизия, Тракия и Македония остават сравнително еднакви и си стоят с векове на същото място, на които ги виждаме и днес, почти 2000 години по-късно, при Византия големините на административните области са подчертано непостоянни или изчезващи, в добавка са мобилни и това се покрива с политика, която ни е известна от комунизма, например изчезването на Русенски окръг поради поглъщането му от далеч но-голямата Разградска област, или изчезването на цели държави като Волжка България от картата на света и подмяната й с Република Татарстан, последното от които обяснява и увереността на макетата, че българите на юг от Дунава, също сме татари. Като роден и отрастнал в Русе добре помня, че въпросната административна комунистическа реформа нямаше никакво логично обяснение за елиминирането на хилядолетния и значим Русе от многократно по-малкия и осезателно смален от турската изселническа вълна Разград.

Пак в същата връзка добре помня лицето на единствения татарин, който съм виждал през живота си, момче от училището ми, което рязко се отличаваше на лице от останалите и наистина имаше очевидно азиатските дръпнати очи, скули и миниатюрен фин нос. Присъствието на човек с такива черти беше толкова необичайно дори за традиционно многонационален град като Русе, че неведнъж съм се чудил как издържа това момче да го отличават от всички останали като мечка с определение “татарчето”. Не по-малко красноречив е и факта, че днешните българи в Татарстан биват сочени като доказателство за азиатския ни произход, въпреки, че официалната версия подкрепя преселението им от Черноморието към Волга, а не в обратната посока. Явно аргументите на мисленето тук са се предали пред аргументите на автомат "Калашников". 

Поглеждаме сега политическите карти на Византия от началото на XI – век и  що да видим? Ето що:

1. Българите, които според Византийските хроники са дошли откъм Азия, и заради случайно недоразумение са разбили византийската армия и са се настанили в североизточната част на днешна България, изненадващо се оказват в западната част на Балканския п-в, чак на адриатическото крайбрежие!
2. Мизийците, с които византийските хроники неведнъж приравняват българите и българските владетели, внезапно са изчезнали безследно, а на земите им се мъдри област с практически неизвестно име.
3. Възможността да се наричаш “тракиец” e практически ликвидирана или обсебена от византийската бюрократична машина, която я запазва като привилегия единствено за жителите на Константинопол и близките му околности. В същото време се появава тракоподобно наименование на област в Мала Азия.
4. Македония, която цяло хилядолетие преди това си е стояла мирно и кротко в югозападната част на Балканския полуостров, византийската административно-бюрократична система е пренесла на мястото на Тракия в югоизточната част на полуострова, като й е осигурила излаз на Черно и на Бяло море.

Горните византийски манупулации с Мизия, Тракия и Македония удивително наподобяват играта с трите кутийки “тука има, тука – нема”, с помощта на която чевръсти тарикати прибират парите на всеки, който си въобрази, че може да извлече полза от движенията им. Неслучайно Крум след превземането на Одрин, за да укрепи България, е изселил администрацията на византийската тема “Македония” (от близо 2000 години известна като “Тракия”) в северната част на България - Мизия и на север от Дунава. Между изселените от Крум е и бъдещият византийски император Василий I Македонец, момче от село в централна Тракия (прекръстена на Македония), избран заради изключителната си физическа сила за телохранител на императора, наречен "македонец" както всички други войници, набирани от преименуваната Тракия. Е, щом византийската бюрокрация е била готова да се натовари с цялата досадна бумащина по преименуванията и въображаемите преселения на милиони от поданиците си, как така ще пропусне възможност да го направи за случай като битката при Онгъла, когато това не й струва нищо?  

Като вземем предвид, че Русия от векове се е провъзгласила за наследница на Византия и мотивира външната си политика като правоприемница на Византийската Империя, има ли място за учудване, че днешните фенове на руската политика посрещат с неописуема истерия възкресяването на паметта за траките? В какво положение или противоречия ни поставя съветската идея за историята ни, явно или не ги интересува, или е добре дошло за тях.

Римски провинции:


Византийски административни области: