Прочетен: 2539 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.11.2012 15:43
ИРИ е империя – държава на десетки племена и народи. Днес е лесно да кажем “траки”, подразбирайки сродните племена предимно по земите на днешна България, но по времето на ИРИ, груповото самоопределение е много по-фрагментирано чрез племенната принадлежност, която пък допълнително е била разкъсвана от регионалната административна определеност. Неслучайно определението “византийски” в редица съвременни езици е синоним на коварен, подъл, вероломен.
В състава на ЗРИ и първите векове на ИРИ, докато империята е била доминирана и управлявана от неелински балканци, цяло хилядолетие провинциите Мизия, Тракия и Македония си стоят кротко на едно и също място. Така, ИРИ изглежда центрирана около днешна България, но от VII – век нататък, управлението, както отбелязва Спароток, преминава в арменски ръце, Армения е на изток, центъра на влиянието се поизмества също на изток. Отделно, гърците дърпат на юг, дори само чрез гръцкия език и литература, благородно разпространени по целия древен свят от балканеца Александър Македонски, снабдявайки местните си администрации с ученията на Платон и Аристотел за държавата.
Скоро след като северните балканци (които днес условно наричаме "траки") губят влияние в ИРИ, все по-често конкретното племенно или регионално определение на местните жители в днешните български земи се заменя с “българи”. Но нима замяната на множеството разграничителни определения с едно-единствено, не говори за обединителен процес? Нима този процес не е съвсем естествено следствие на симетрично противодействие на югоизточната етноцентрична тенденция, започнала в ИРИ от VII – ми век нататък? Нима името “българи”, каквото и да означава то, за периода от VII - ми век до повизантийчването на България, не се явява обединителния център и признак за съпричастност между множеството местни балкански племена, изпитващи нарастваща нужда от единодействие? Нима не е ясно, че с колкото по-негативен смисъл е товарено обединителното име "българи" от противниците на балканското неелинистично обединение, толкова по-силна е била нуждата от това обединение, за да изплува общото име над частните "мизи", "траки", "македонци"...
Всичко в историческите описания нататък, подкрепя тази моя хипотеза. Основаването на България е отговор на назряла нужда от обединение между мизи, траки, македонци. Как така 10 хиляди “прабългари” от тресавищата в устието на Дунава ще заставят със самото си появяване ИРИ да им плаща данък, ако в Константинопол (за българите вероятно Цариград) не са знаели, че мизи, траки и македонци са дотолкова обединени и сродни с българите, че всички заедно могат да отнесат ИРИ като едното нищо? Затова е и възхвалното “Велика” България в азиатските степи (кога те хвали византиец?), белким тръгнат българите да си търсят държавата по Азията.
Цялото развитие на историята нататък говори в подкрепа на същото. ИРИ се опитва всячески да създава интриги, метежи, брожения и да отслабва българския държавнотворчески процес, гледайки на българите като на сепаратисти, стигайки до административно заличаване на хилядолетна Тракия, преименувайки не по-младата Мизия с напълно неизвестно име, премествайки на хартия Македония на мястото на погребаната Тракия и давайки на “македонците” излаз на Черно и на Бяло море, свеждайки административно българите до западнобалканска общност, обитаваща Адриатика и древната римска провинция Македония, които са земите на бивша Югославия и Албания. Всичко това, разбира се, няма как да не даде и своите резултати върху българското единство, включително завладяването ни от Османската империя.
Добре е да познаваме византийщината, за да знаем какво не трябва да допускаме НИКОГА! А византийщината в случая е нетрудно различима и определима като елиминиране на опонента без подбор на средствата, заради което великата ИРИ днес е само спомен, България губи столетия от развитието си като европейска държава, и от европейска суперсила, се превръща в малка и бедна балканска държава. Но най-лошото от всичко е, че и днес сме в плен на византийски прийоми и маниери за елиминиране на опонента, без оглед на последствията им върху държавата.
2. Eва Звездева
3. Comma
4. Вики
5. Буров
6. Библията
7. BGweather
8. Stringmeteo
9. BGSTYLE
10. Investopedia
11. база данни
12. Световна банка