Босия купил 6 домата с намерението да ги хвърли по Парламента, обаче след хвърлянето на първия, полицията го прибрала. И се започнаха едни заглавия, да не повярваш. От “Да продаваме пианата” (щото като станело напечено, евреите си продавали пианата, че и ние по техния пример, де), през “Политическите репресиите се разгарят”, до “40 полицаи срещу един бос”,  “Босия е нашият лидер, защото не е от никоя партия”, “Не 6 домата, а трябваше да бъдат заринати с домати”, “Бомби трябват, а не домати” и тям подобни.

Абе, хора, що преди да пишете глупотевини не прочетете, че както Босия си има право на мирния протест и търсене на начин да привлече вниманието върху исканията си, така и полицията си има задължението да опазва обществения ред и имуществото от посегателства? Или за вас посегателство е само гепането, и затова не разбирате за какво става дума? Ако чак толкова не ви се чете, поне опитайте да мислите, бе!

Хайде сега да си представим, че Босия, след като демократично и почтено е оповестил пред обществеността, че ще хвърля домати, какво би станало, ако беше оставен да си ги хвърли всичките и никой не би имал нищо против оригиналния му протест, защото според някои, цапането на стените, е неотменимо гражданско право. 

Толкова ли е трудно да се проумее, че протеста си е протест, а цапането си е цапане? Че протеста с цапане също си е протест, но цапането си е нарушение, което подлежи на санкция? И, нещо ПО-ВАЖНО ОТ ВСИЧКО ОСТАНАЛО – че санкцията, която човек е готов да понесе, е цената, която протестиращия е съгласен да плати, за да докаже искреността и убедеността в основателността на исканията си?

Не ви харесва ли?

Аааа, значи сте свикнали, или грозно са ви налъгали, че протестните действия трябва да носят само изгоди на протестиращите нали? Е, не ви ли минава през ум, че ако всяко недоволство носеше само изгоди за протестиращите, най-некадърния и неспособен да измисли друг повод за недоволство, щеше да поиска изгасяне на слънцето? Ами ако нямаше санкции за протестите, кой щеше да спре такъв човек да взриви парламента или която и да било друга сграда, защото слънцето му припичало повече, околкото бил могъл да понесе?

Толкова ли е трудно да се разбере, че формата на протеста и цената й, носят не повече смисъл от смисъла на исканията на протестиращия? Колцина си направиха труда да прочетат исканията на Босия? Вместо това чета призиви от сорта: “Прав е Босия, защото сме най-беднитe в Европа”, “Босия казва истината, защото не е с никого”.

Ами, как няма да сме най-бедни, като искаме държава, в която се плаща не за работа, не за решения, а за протести? Ама нямало кой да ви чуе и изпълни решенията? Ами как да стане, като всеки всичко знае и всеки търси изгода от всезнайковщината си, а почти никой не иска да се мине да плати гаранция за осъществимостта им? Босия поне се опита, аз лично намерих смисъл в някои от исканията му. Което НЕ значи, че настоявам да му бъде връчен медал за изцапването на стената, по скоро, ако някой го отличи с парична премия за оригиналния му протест като принос към демокрацията, бих ръкопляскал на отличието, но също бих настоявал с част от парите да си плати за боядисването на стената.

Докато гаранция за протестите са единствено и само словесните уверения, у нас клеветничеството и празнословието ще процъфтяват и даже ще продължават да бъдат прийоми за издигане в обществото и правене на политика. Протестите пък ще бъдат неразличими от провокациите, а това значи, че дори и основателни протести, ще разединяват поради съмнения в искреността и основателността на мотивацияна им. Време е да променим това положение и като за начало ще ръкопляскам не само на Босия за протеста му, но и на полицията за задържането му.

p.s.  Случая ми навява оптимизъм. Като си спомня, че в първите години на демокрацията нещата стояха наопаки - полицията те оставяше да правиш каквото си искаш, медиите те описваха както те си искат, и политиците те коментираха както им  беше изгодно. Ако тогава Босия беше извършил тази акция, доматите щяха да бъдат описани като бомби, исканията му представени като манифест за учредяване на неофашистка партия, политици щяха да се затръшкат, че демокрацията е в опасност, площади с червени байрячета щяха бодро да им отвръщат: "Не на надигащия се фашизъм!!!", а ужким независими "обществени" организации, щяха да се пуйчат, че трябва да се даде решителен отпор на екстремизма. И както казваше покойният Ралин: "... и всички честни хора, от бирника до полицая, трябваше да го порицаят".
Явно, задобряваме в демокрацията.