Няма да изброявам колко пъти през последните три тодини и половина подставени “икономисти” у нас демонстрираха върховна степен на увереност, че Дянков води страната към неизбежен фалит и дори гибел. Няма да изброявам колко пъти бяха изпълнени мащабни публични спектакли с внимателно раздадени роли и подбрани изпълнители, за да бъдат убедени невежите и хората със слаби нерви, че само още месец-два и икономиката рухва неудържимо и настъпва апокалипсиса. Колко неизброими лъжи бяха изречени, за да бъде разколебана увереността, че финансовите ограничения са оправдани, разумни и крайно наложителни.

Нищо от страховитите апокалиптични злощастия не се сбъдна, но цитателата на народния стоицизъм е широко отворена за всички. Протести тресат страната от седмици, държавата е без правителство, но варварите не смеят да се отдадат на плячкосвяне, поне засега. Важността на момента е осезателна за всички, но опитните в плячкосването не смеят да посегнат на финансовия ред, постигнат от оплювания Дянков. Поне засега.  

Народът недоволства, но в същото време е и обнадежден, усетил силата на протеста си. Народът мисли. Подстрекателствата и лъжите, с които му отнеха чувството за спокойствие, днес като че ли са спрели да го бодат и стряскат. Дали не усеща готовите за поредния грабеж организирани банди, които изчакват да изгуби самообладание, за да се отдадат на поредния поголовен грабеж? Дали разбира, че лукса на настоящото самообладание има връзка със смисъла на всичко онова, което трябваше да понесе през последните години? Дали не разбира, че няколко само стъпки в изкушителната посока, в която нетърпеливо го тикат подстрекателите, могат да попарят покълналите надежди за много време напред? Дали разбира, че това, от което се опитва да избяга сега, би могло да се окаже много по добро от онова, в което биха го въвлекли подстрекателите?

Дали не е прозрял необходимостта да мисли повече, преди да се втурва към нетърпеливо пробутваните му “решения”? А поводи за замисляне и съмнения навсякъде и в неизброими количества. Какво ще стане например с финансовата дисциплина... Известно е че преди Дянков се харчеше доста, но главно от онези, които знаеха как да го правят безнаказано. Че, по “целесъобразност”, се правеха разходи за едно, а често се отчиташе съвсем друго. Че, обясненията на тази “целесъобразност” създаваха топли взаимоизгодни отношения между проверяващи и проверявани, над които се възцаряваше побратимяващият лайтмотив, че с парите не е злоупотребено, а са направени несъществени нарушения в полза на “дейността”... Нищо, че нямат нищо общо с работата и с реалната нужда...

Дали пък народът не се догажда, че без пренеприятното изискване на Дянков да се изразходват средствата само по предназначение, няма как очакваният растеж на икономиката да се отразява подобаващо на личните му доходи или, о ужас за нетърпеливите варвари – че финансовата дисциплина не никаква е алтернатива, а желязна необходимост, без която е трудно да расте икономиката, а още по-трудно е да растат доходите. Ами ако на народът му хареса финансовата дисциплина и реши, че оплюваният Дянков е точно този, който ще пази най-добре парите му от подкокоросващите го варвари?   

...