Известието, че на Оня свят най-иосле ще се състои футболният мач Рай — Ад, пощури всички спортни журналисти на Земята. И тука, слава Богу, имаше достатъчно събития, по които им течаха слюнките (ще спомена само Световното първенство по футбол на русите девици от Австралия, Европейското първенство по футбол за късогледи, Американското първенство по футбол за слепи и Футболното първенство за джуджета в Патагония), но друго беше да присъстваш на един мач, в който се срещат представителите с бутони на обувките на двете велики сили на Вселената. Но от момента на уреждане на формалностите започнаха спънките. Е, не беше кой знае колко сложно да попълни човек формулярите и да направи ваксинациите, но имаше едно условие, което накара мнозина да се откажат. В момента, когато трябваше да минеш границата, индивидът, конто пазеше последната бариера, Великият митар, имаше задължението да те халоса по главата и да те прати в небитието; другояче не беше възможно да отидеш на Оня свят. За да не протакам повече, ще ви кажа, че единственият, който се оказа способен да преодолее тези изпитания, бях аз. Какво имам, че да го загубя, си казах, да става, каквото ще става, ще отида, няма да пропусна за нищо на света такъв случай. И ето ме вече пред Великия митар, който за няколко мига, чат-пат, освободи душата ми от тялото и ме пусна да премина Отвъд.
Пътуването беше нормално и доста приятно, още повече че на един завой настигнах група весели и симпатични души, които идваха от сватба, завършила с крамола. Откъде идваш, накъде отиваш, та това, та онова, леле колко сн късметлия, хубава професия имаш, зло да те не види, да ни изпратиш картичка оттам, и ето ни, най-после пристигнахме.
Не искайте от мене да ви описвам местата от Оня свят, защото в такива случаи на спортния репортер не му е само до местния колорит н други такива дреболии. Още щом пристигнах, похлопах на портата на Ада, заинтересуван да узная първите подробности за отбора на дяволите, за които се носеха какви ли не слухове. Дежурният дявол на портата беше доста изненадан, че един спортен журналист иска доброволно да влезе в Ада. Другите мои колеги, които се намираха там, бяха принудени сами, със собствените си статии да палят огъня под казаните, в които вряха без вода. Казах му, че съм дошъл служебно и той ме заведе в голямата зала с казаните, където беше Сатанаил. Сатанаил стоеше в едно кресло от бодлива тел и надзираваше горенето на огньовете и сипването на смолата. Положението, изглежда, не беше твърде блестящо, той беше нервен, но все пак ме прие благосклонно, от което си извадих заключение, че жаждата за слава е също дяволска работа.
— Маестро — казах му аз, — дойдох да се запозная с приготовленията на вашия отбор за мача с Рая. Бих искал да поговоря с треньора.
Сатанаил направи знак на дяволите, които пълнеха лулата му с хашиш да се отдалечат и ми каза, като изпускаше дим от лулата си:
— Драги мой, треньорът на отбора съм самият аз. Ще ти се стори може би странно, но вместо да оставя тази работа в ръцете на някой, който постоянно ще ме нервира — а аз съм много нервен, — взех я в своите стари космати ръце. Ако искаш интервю, започвай, приятно ми е.
— Маестро, моите читатели биха се интересували, на първо място, да узнаят въз основа на какви критерии са подбрани играчите. Ръководили ли сте се от техните физически качества или от техниката им?
— Драги мой — аз обичам да бъда интимен с журналистите, — знай, че нито едното, нито другото. Главното са моралните качества. Футболът е благородна игра, а щом е благородна, трябва да подтиква към духовно извисяване, нали?
— Разбира се.
— Е, добре, в моя отбор влязоха елементи с проверено минало, най-достойните грешници, съпрузи, които са убили съпругите си по най-зверски начин, деца, които са отровили родителите си, внуци, които са удушили парализираните си дядовци, двама самоубили се поради любов от пръв поглед. Веднага след подбора ги извадих от казаните и ги пратих на лагер. Ей-сега имам тренировка с тях и те каня да ми бъдеш гост.
Тръгнах със Сатанаил към тренировъчния лагер на отбора на Ада. Аз вървях пеша, а Сатанаил го носеха десет дявола върху опашките си, сплетеии като хамак. Тренировъчният лагер на сатанинскнте футболисти — ако щете, се чудете, ако щете, недейте — беше един нощен бар, където многоброен оркестър биеше адски барабаните и надуваше гръмогласни тръби, а дяволите пиеха алкохол от бутилки и от бурета, танцуваха с дяволиците или играеха покер на очи. Защо на очи, а не на пари, попитах аз, а те ми отговориха: Ами нали парата е окото на дявола?
Сатанаил изглеждаше доволен от начина, по който се провеждаше програмата на лагера, поинтересува се дали някой не е задрямал през нощта, за да го награди с няколко ритника, казаха му, че не, след което той им държа следната реч:
— Драги мои отрепки и негодници. Да ви вземат мътните, ако не победите, да не се вясвате при мене в Ада, ако не спечелите, в Рая да си останете, че голям мерак имам да поядосам отеца (става дума за Господ — бележката е моя) и неговите мироносци. Ако не биете бре, ще ви пратя да миете клозети един катралион години, кухненски пачаври и фитили за лампи ще ви направя. Сега да вървим на тренировка, а после ще уточня състава. Марш!
Дяволите препуснаха в тръс към тренировъчния терен, който се намираше в една съседна, специално оборудвана зала. Тренировката трая само две минути, защото всички играчи бяха дяволски подготвени и беше безсмислено да се уморяват напразно. Тренировката на всеки член на отбора се състоеше от следните упражнения: 25 псувни на майка, прецедени през зъби, 50 автоюмрука, нанесени в челюстите пред огледалото, заплюване в лицето на един манекен, който представ-
ляваше бъдещия противник, строшаване на две на един дъбов дънер само с един удар, и сто удара с глава в един железобетонен зид. Доволен от резултата на тренировката, Сатанаил извести състава, който щеше да играе на другия ден: Дявол I, Дявол II, Дявол III, Дявол IV, Дявол V, Дявол VI, Дявол VII, Дявол IX, Дявол Х, Дявол XI и Дявол XII. А защо Дявол VIII няма да играе? Защото вчера го хванали да пие вода на гладен стомах, ми отговориха.
Благодарих на Сатанаил за любезността, с която ме прие, и веднага напуснах Ада, за да направя посещение в Рая.
Още преди да вляза там, научих, че положението на ангелския отбор е силно отежнено от различни вътрешни раздори. Убедих се, че е така, като видях свети Петър в будката до портата. Той беше в лошо настроение.
— Светиня ти — казах аз, — аз знаех, че вие сте назначен за треньор, а какво правите тука?
— Ти да си здрав, откога аз съм освободен! Всемогъщият заяви, че съм бил много мек с ангелите и че съм въвел тука земни навици. И постави Гавриил да ги кара на тренировка с огнената си сабя. Но махна и него и сложи Илия, който се задържа- само четвърт час и сега начело на отбора стои самият Всевишен. Върви бързо, ще ги свариш на тренировка.
Изтичвам на един дъх по алеите на Рая и заварвам отбора на една полянка, осеяна с метличина и пухчета от глухарчета. Господ-треньорът седеше на една количка, теглена с мотоциклет, и следеше тренировката с едно око, защото с другото гледаше телевизия, която предаваше от Земята мач между Америка и Европа. Съставът на Рая (Ангел I, Ангел П, Ангел III, Ангел V - Ангел IV бе напуснал отбора поради изкълчване на лявото крило, — Ангел VI, Ангел VII, Ангел VIII, Ангел IX, Ангел Х, Ангел XI и Ангел XII) също тренираше усилено. Неговата тренировка се състоеше от: леки поклащания на крилата, целуване в устата на въображаемия противник, грациозни реверанси пред въображаемата публика и упражнения в поднасяне на извинения пред противника след отбелязване на головете.
По моя настоятелна молба Господ направи следното-изявление за читателите:
— Резултатът ни интересува само ако победим. Моите играчи са получили указания да играят културно-художествен футбол, футбол-метафора, възвишен от духовна гледка точка, който да подтиква зрителите към прекрасното и да поражда у тях любов; към ближния. Въпреки че някои органи на пресата ги обвиниха в идеализъм, ние вярваме в принципа „Футбол за самия футбол", тъй като тенденциозният футбол е изобретение на ренегата Сатанаил.
Понеже стана дума за пресата, залових се веднага да прелистя някои току-що излезли вестници. Хареса ми фактът, че журналистите от Оня свят водеха много остра идейна полемика. На първо място се поставяше въпросът дали е необходим съдия, защото се срещаха върховните сили на Вселената и идеята за Великото решение беше в техни ръце. „Това би било въпиеща формалност" — пишеше в уводната си статия „Свободен ад", а „Гласът на Рая" потвърждаваше това още в самото заглавие „Така е!"
Друг нерешен проблем беше топката. С други думи поставяше се въпросът дали да се играе с истинска топка, или само с идеята за топка. Оттука се отиваше и по-далеч и се поддържаше предложението и самият игрален терен да бъде под формата на идея, тъй като и самият мач служеше на Великата идея.
Най-после настъпи денят на мача. На площада, който разделяше Рая от Ада, доста големичък, бяха надошли твърде отрано зрители и зрителки, сиреч дяволи и дяволици, ангели и ангелици. Те заемаха отделни сектори и всеки носеше предмети, които произвеждаха шум, и плакати с мобилизиращи призиви. Записах си няколко интересни лозунга не толкова заради формата им, колкото заради съдържанието им.
Няколко минути преди започването на мача пристигнаха и двамата велики патрони Господ и Сатанаил, за които бе известено с тръби, зурни, цимбали и крясъци „ура". Те се ръкуваха с всички играчи, погъ-деличкаха ги под брадичките, дадоха им различни полезни съвети и после седнаха заедно в главната ложа.
В определения час мачът започна. Свикнал с така наречените футболни мачове на Земята, на мене ми беше доста трудно в началото да се ориентирам в бясното тичане на единайсет ангела и единайсет дявола подир нещо, което не се виждаше, тоест подир една идея за топка. Всеки случай още от първата секунда на играта разбрах, че отборът на ангелите беше взел инициативата в свои ръце и се намира в тотална атака. Това, което ме учуди донякъде, след като бях предварително запознат с нещата, беше съвсем различният стил на игра на двата отбора. Докато дяволите се вместваха в рамките на допустимата твърдост, то ангелите, които бях видял на тренировката да се упражняват в целувки и милувки с противника, сега изведнъж се бяха превърнали в диви зверове и се бяха отдали на най-брутални действия. Така например във втората секунда си отбелязах едно стълкновение между Ангел IV и Дявол II, като последният излезе ст това кратко сблъскване с едно извадено око, едно откъснато ухо и счупена опашка. В третата секунда Ангел IX тръшна на терена Дявол I, този, който защищаваше идеята за врата, изпотъпка го здравата с крака, после го ритна в слабините, а през това време Всевишният, Всетреньорът, викаше с невъобразимо жестоко задоволство: „Така! Така!" Естествено в тази бъркотия за ангелите не беше трудно да вкарат идеята за топка в идеята за врата — и да видиш ти тогава каква безумна радост настъпи в страничните сектори на Рая, какви крясъци, какви целувки, какви дразнещи жестове от страна на ангелиците към дяволиците.
Капитанът на отбора на Ада веднага се представи пред Сатанаил и го попита рязко:
— Какво ще правим, шефе, тия ще ни спукат?
— Не отговаряйте на предизвикателствата — прошепна владетелят на Злото.
В петата секунда дяволите, какво правиха-струваха, но всички се втурнаха към вратата на ангелите. Дявол XII удари идеята за топка със счупените си рога така мълниеносно, че тя влезе като естествен спътник в идеята за врата.
— Ама че свинщина! — извика Господ. — Имаше засада.
От този момент започна катаклизмът. Между играчите пламна страшна патаклама: блъскане с глава в зъбите и с крака в корема, зловещо пращене на кости и черепи, хапене по носа, гушата и ушите, и най-мръсни псувни, все още непознати на Земята. После започнаха да се бият зрителите и зрителките. Ангелите скубеха брадите на дяволите, дяволите скубеха на ангелите пера от крилата. Двамата върховни треньори също излязоха извън кожата си. Сатанаил хвана Господ за брадата, Господ грабна Сатанаил за опашката и започна да го влачи и блъска в калдъръма, докато Сатанаил извика: „Стига! Достатъчно!" И ако мачът трая само пет секунди, то крамолата и боят продължиха до късно след полунощ, когато всеки лагер прибра разкъсаните си части и се завърна у дома си.
Още същата вечер написах репортаж със заглавие: „Вън хулиганите от футбола!", в който осъждах бруталната игра на двата отбора и наблягах на факта, че тя е лош пример за хората от Земята. Предадох репортажа в Пощенската служба на Рая, но на другия ден узнах, че текстът не е бил изпратен на Земята и че Господ желае да разговаря с мен по този въпрос. Още с влизането си при него извиках:
— Протестирам!
Всевишният ме погледна с едното си око, докато с другото гледаше в текста пред него, и измърмори:
— А бе, ти! Да не мислиш, че сме те пуснали тука да ядеш за наша сметка?
— Господи, не позволявам да....
— Какво не позволяваш бе, смъртнико? Онова вашето футбол ли е? Оня балет за госпожици? Търчите деветдесет минути подир един шарен мехур и когато някой се спъне, ревете като при углавно престъпление. А бе, научете се да играете футбол както трябва, че иначе, като дойдете тука, тежко ви! Видя как се чупят кости при нас. Марш навън!
Докато сваря да изляза, един светия от гвардията му ме хвана за яката, извлече ме навън и ме изхвърли като парцал през портите на Рая.
Същата вечер си бях вече в къщи. Всички приятели се юрнаха да ме разпитват:
— Я кажи как е там?
— Как може да бъде? — отговорих им аз. — Като на оня свят...
Превод от румънски: Спаска Кануркова
Но Световното и Вселенското първенство са си друго нещо...
Този твой подбран разказ, Воймир, изчетох няколко пъти. Значи, мача го "гледах" няколко пъти.
Браво на съседите румънци -
по-бързо се поЕВРОпчиха от нас,
браво и на Всевишния - знае си работата човекът.
браво и на теб,...с поуката!
С голямо намигване, докато пак не си тръгнал за РАЯ!!!
Иначе и на мен ужасно ми харесва разказчето. Нарочил го е за футбола автора, ама става и за толкова други работи. Ама нали ти беше аташирана към Райската канцелария, познаваш материята ....
20.09.2008 22:37
НИКОЙ!
Ако това стане ............ще умрат!
21.09.2008 00:08
а истински жените не обичате,
жената за мъжа е чиракиня
и във леглото секс робиня!
Не ще никой да чиракува,
И все бърза да изкомандува ...
Вярвам, че и да се стори така някому, Господ има необходимото чувство за хумор да се посмее над опитите ни да го вкарваме в отработени от представите ни образи. Вярвам, че Господ ще хареса и пародийните образи на онези, които се отъждетсвяват по могъщество и влияние с Него, ситуацията подхожда, разбира се и за обяснение на политическата деятелност, още си спомням например лозунга на един мой бивш началник: “Ще влезем в съюз и с дявола, само да сме ние (на власт!)” . И той наистина изкара два депутатски мандата в партия, за борба срещу принципите на която се беше кандидатирал за депутат в друга партия малко преди това, но не беше одобрен ... Да не говорим, че обидните квалификации между политическите опоненти в началото на прехода са били заимствани почти на 100% от фолклора на футболните фенклубове.
Именно тези обстоятелства според мен ни повгорчиха настроението на повечето от нас за десетилетия ...
Честит празник, Воймир! Горчив ден... един от многото, които си стоят в десетилетието...
Добре, че в парка има толкова дървета. Допреш ли се до някое, ще чуеш как нашепва валс... от нощен танц на вятъра... Лек ден! :)
НЕпостигнали всички мечти,
ЗА които в нощи бленуваме,
ВИСИм в пространството, сънуваме...
МОСТ към реалното сътвори!
И слава Богу, че са дърветата, парковете и толкова други неща, които ни спасяват от дървенящината на онези, които първи трябва да изпълнят с адекватност и смисъл духа на държавата.
http://templar.blog.bg/viewpost.php?id=235314
http://feq.blog.bg/viewpost.php?id=236143
Честито и на теб, Феичке! :)
23.09.2008 21:16
Щеше да е смешно , понеже е футбол , ако не е тъжно !
Благодаря ти , Воймир за отново интересния разказ !
Ако на мястото на играта футбол поставим играта на идеологии, нядявам се разказа да бъде и вид обяснение на настоящата покруса от факта, че милата ни татковина е на дъното на еврокласациите по хубавите неща, но по корупция сме не само европейски, но и трансевропейски първенци!
Няма как да забравя ехидните усмивки и театралните въздишки на сегашните управляващи, докато настъпваха към властта с твърденията, че корупцията е превърната в държавна политика, въпреки, че тогава не бяхме първенци, а “едва” в златната среда по корумпираност. Дано тези примитивни прийоми престанат да бъдат начин за печелене на власт и да не изместват повече истинската игра на идеологии, която в нашия преход още не се е състояла. Засега продължаваме да се движим според утъпканите понятия на добрия стар марксизъм от XIX – ти век: хищничество на капитализма, първоначално натрупване на капитала, човек за човека е вълк, печалбарството и алчността са двигателните сили ..., а еврокласациите показват адекватността на тези анахронични идеи.
Приятен ден!
: )))
2. Eва Звездева
3. Comma
4. Вики
5. Буров
6. Библията
7. BGweather
8. Stringmeteo
9. BGSTYLE
10. Investopedia
11. база данни
12. Световна банка