Прочетен: 5925 Коментари: 36 Гласове:
Последна промяна: 02.10.2008 10:40
Веднъж се връщах в Хелзинки от Стокхолм със самолет. Вече си затягах предпазния колан, когато един мъж, останал без дъх, се тръшна на седалката до мен. Качил се бе в последния момент. Неопределена възраст, среден на ръст и добре облечен. Лицето му бе с цвят на сушена риба, а зализаната коса приличаше на чер лак. В отговор на повторното напомняне на стюардесата да затегне колана той само сви кокалестите си рамене и каза на английски:
- Никога не съм го използувал, не смятам да го използувам и сега. Искам да се чувствувам винаги свободен човек.
После се обърна към мен и поиска да узнае името ми, професията, възрастта, имам ли семейство, домашния ми адрес, номера на обувките, здравословното състояние и размера на приходите. Казах му името си, номера на обувките, професията и нищо повече. Той направи гримаса и каза, че презира хората, които съзнателно скриват фактите за себе си. Например той ня мал тайни от мен.
- От Хелзинки ли сте? - попита.
- Нещо повече, там съм роден.
- Чудесно. Значи можете да ме информирате за вашата столица, никога не съм бил там. Има ли театри в Хелзинки?
- Да, около десетина.
- А опера?
- Има една.
- Добре. Предполагам, че има и затвори.
- За съжаление, два: арест и затвор.
- Защо трябва да съжалявате? Лично аз се радвам, че има и театри, и затвори в Хелзинки. Това означава, че Финландия не е изостанала страна. Въпреки че не сте много приказлив, все пак бих искал да ви задам няколко въпроса.
- Нали ви казах вече номера на обувките си.
- Казахте ми го. Казахте ми също и името си, и професията. Вашето име не ми говори нищо, а от професията ви разбирам, колко получавате месечно. Приходите ви са смешно малки. Човек с такава мизерна заплата не може да си позволи да има семейство, да не говорим за собствен апартамент. Правилно ли мисля?
- Решете това сам. Да не сте ясновидец?
- О, нещо повече, много повече. Виждам и чувствувам ясно нещата, много по-дълбоко, отколкото много хора, които работят под мое ръководство. Мога да чета и във вашата душа. Смаян сте, но не сте човекомразец. Готов сте да помогнете на ближния. Затова ви моля за помощ.
- Ако мислите, че ще ви дам пари назаем, грешите - казах решително. - А ако искате парашут, обърнете се към щурмана или стюардесата.
- Ха, вие сте необичайно приказлив! - възкликна бъдещият посетител на Хелзинки, потупвайки ме фамилиарно по гърба. - Романтик ли сте или реалист?
- Романтик съм в съня си, останалото време съм реалист.
- Много добре! Значи не трябва да заспивате. Щом се считате реалист, сигурно ще ме разберете, аз съм истински реалист. С тази надежда ви моля за помощ.
- Казах ви вече, че няма да получите м петак.
- Не става дума за пари. Искам нещо съвсем различно. Ето бележник и молив. Напишете ми адресите на всички театри и затвори в Хелзинки. Имайте пред вид, че ще мога да остана в града само два дни.
Отстъпих пред молбата на моя спътник и записах в бележника адресите на 11 театъра, два затвора н два приюта за душевноболни - за всеки случай. Връщайки го на притежателя му, аз попитах с какво се занимава н той ми разказа следната история:
- Привърженик съм на новия реалистичен театър. Пътувам по света, изнасям лекции и преподавам. Моята страна финансира тези пътувания в знак на признателност за честта и славата, които й нося от много години. Моята концепция за театъра се основава на убеждението, че една реалистична пиеса трябва да бъде действително реалистична. Ако драматургът пише за проститутка, жената, която изпълнява ролята, трябва да бъде истинска проститутка. Ще реша проблема много лесно - основавам актьорски студии към някой публичен дом. Актьорски студии могат да бъдат основани и към затворите. Знаете, че в Шекспировите пиеси например героите и злодеите умират, прободсни от шпага или намушкани с кинжал. Смешно е, когато актьорите, убити в пиесата, след това се появяват на сцената да приемат аплодисментите и цветята на публиката. Такива палячовщини нямат нищо общо с реалистичния театър, защото лишават зрителя от илюзиите му. Зрителят иска пълна компенсация за парите си, затова труповете на убитите трябва да се натрупват на сцената след представлението. Трагедиите са страшно популярни днес, а и няма недостиг на актьори. В килиите за осъдени на смърт в нашите затвори винаги могат да се намерят хора, които се страхуват от електрическия стол, газовата камера или бесилката. Но ако им дадат роля в някоя пиеса, те с чест ще оставят главите си на сцената, като си въобразяват, че са важни фигури в световната история. Ако смъртните присъди се изпълняват по този начин, над главите им ще засияе ореолът на изключителността, а зрителят ще бъде сигурен, че гледа съвременен реализъм. Ако се основат актьорски студии към затворите, това ще бъде най-великото художествено постижение на века. Там ще има и класове по киноизкуство, където ще се обучават тези, които ще бъдат убивани - негри или индианци, - и които ще задоволяват нуждите на филмовата индустрия. От тях ще се иска да участвуват само в една роля, защото във филм, който е действително реалистичен, не се стреля с дървени патрони, а с истински. Освен това няма нужда да играят ролята на хора, които ги убиват, защото в тези филми наистина се убива. Веднъж завинаги.
Реалистичният театър също има огромно морално въздействие. Принуждава зрителя постепенно да разбере каква чест е да се умре от шпага или куршум. Така реалистичният театър възпитава у гражданите желанието да защищават страната си и ги учи да презират смъртта. Героят, който умира, наръгай с кинжал, не ще се нуждае вече от петна от червено вино или малинов конфитюр; собствената му кръв ще свър-ши това. Защо да екзекутираме осъдените на смърт, когато те са така жизнено необходими на театъра? Изключително важно с да се организират актьорски студии за осъдените на смърт в затворите по целия свят. Ако има излишък от такива актьори, проблемът може да се разреши, като се подпали война в някоя далечна страна и осъдените се изпратят там на предните линии. Така те няма да умрат като престъпници, а като славни герои на своите страни...
- Моля, загасете цигарите и затегнете коланите! -прозвуча гласът на стюардесата.
Моят спътник отново отказа да затегне предпазния колан, като непрекъснато повтаряше, че е свободен човек. Самолетът кацна и той първи изскочи навън. Гореше от нетърпение да види театрите н затворите. И въпреки че бе подчертал няколко пъти, че няма тайни от мен, не ми каза името си, адреса и поданството.
Цяла седмица мина от срещата ни, но не чух н не прочетох нищо за пребиваването му във Финландия - нито въз вестниците, нито по радиото. Започвам да се страхувам, че първият адрес, който е избрал за посещение, е на известна клиника за душевноболни. Както виждате, аз също съм реалист.
Превод от английски: Божидар Стойков
: )))
02.10.2008 12:01
четох много красиви постинги при Фейчето , четох и тук , ще оставя коментар и при теб, но вследствие на нейните думи.
Ето един стар виц :
Оптимистът отива до прозореца всяка сутрин и казва: " Добро утро , Боже !!!"; Песимистът отива до прозореца и казва: " Боже, пак е утро... ".
Виждаш ли как едни и същи думи , подредени по различен начин , дават посоките на настроенията в живота ни ?! Така , че човек трябва да преценя навсякъде думите си...
Мълчанието е злато , но за ценители явно !
Желая ти повече ведрост и намерения за взаимно
разбирателство !
02.10.2008 13:14
A niakoi znaem za "tvoiata ptiatelka" i vsashtnost kolko ti se e iskalo da ia chukash , a kato ne si go poluchil kolko si izlobial , spokoino vsichko e pod kontrol.
Поздрави:)
Не твърдя, че няма истина. Има, разбира се. Стига да уточним вярванията, които ще служат за нейни опорни точки.
работата е там, че в 20 век освен марксизъм и фройдизъм като влияние върху литературата друго няма. от марксизма са почерпили вдъхновение и ценни автори. това ми говори, че може би насаденото у мене като отношение може и да се дължи на контекста, в който съм битувала. пак по тази причина, не вярвам толкова лесно да успея да погледна със свежо и необременено око на теорията. затова и все отлагам момента.
или ми е рано, или никога няма да стане :-)))
“Смело другари в борбата,
в бури заяква духът,
в похода към свободата,
що значат рани и смърт?”
да дам пример с:
"Смело мы в бой пойдем
За власть Советов
И, как один, умрем
В борьбе за это!".
на времето все се чудех за кого ще бъде тази власт всъщност, след като те до един ще са измрели в борбата да нея.
само че аз общувах с "гнилата" част на комунистическото общество - интелигенцията.
като се замисля, отношението към образованите хора придължава по традиция да е същото. въпреки че всички уж се стремят към образование. още едно абсурдче.
Все ми се струва, че ако го познаваха, сегашните младежи биха оценили по-адекватно предимствата си спрямо тогава и биха били по-оптимистични.
едновременно с това живеят при по-трудни условия, по-напрегнато, в състояние на постоянна несигурност
пожелавам им да се справят. а за миналото време тепърва ще пишем - и за това преди, и за това след 9-ти и 10-ти, защото много истини още чакат да бъдат казани
успех!
от моята позиция мога да кажа, че познатите и приятелите ми на възраст до 30 често нямат представа какво е нормално работно място - с фиксирано работно време, с почивни дни, с отпуск и заплащане за извънреден труд. нерядко работят без договор, често ги осигуряват на минимална или по-малка от реалната заплата и т.н.
отделно, климатът в обществото ни е под всякаква критика.
"Знаеш, чу труден е този живот.
Силен ще трябва да бъдаш, човече."
Това мога да кажа за жизнената позиция и подигравките.
"I have an attitude and I know how to use it" - или, казано на български, "Имам отношение и знам как да го използвам".
Успех на всички, благодарение на които се крепи света, бих казала, които са успели да се изградят като човеци и да отстояват чисто човешкото.
Оптимистът казва - чашата е полупълна,
песимистът казва - чашата е полупразна!
Това е Реалност!
Сам избираш какъв да бъдеш!
Специално за теб поставих картинка /анагогия с изплезения Айнщайн.../
Изплезено-усмихнати дни и смело напред!
"За Родину, за ........................."
в същност, май не знам за кого!!!
http://vmir05.hit.bg/deti_izuchajut_mir_9_foto_5.jpg
http://www.youtube.com/watch?v=vulDj5SWyz4&feature=related
04.10.2008 16:12
:))))))))))))))))
04.10.2008 16:58
забрави и "паразлизата"от страха и ми кажи всичко :)))
довери ми се!
:)))))))))))
следя с интерес разговора Ви и аплодирам позициите ви, но съм разочарована от моето си миналО...що не са ме карали да пея...“Смело другари в борбата,
в бури заяква духът,
в похода към свободата,
що значат рани и смърт?” и "Смело мы в бой пойдем
За власть Советов
И, как один, умрем
В борьбе за это!"....какъв е този пропуск и няма връщане и това си е:)))-
с удоволствие надниквам тук:)
:)))
:)))
2. Eва Звездева
3. Comma
4. Вики
5. Буров
6. Библията
7. BGweather
8. Stringmeteo
9. BGSTYLE
10. Investopedia
11. база данни
12. Световна банка