Докато едни представители на законодателната власт жонглират с думите, за да отвлекат вниманието от действителността, докато клакьорите им ги величаят като “велики оратори” и настояват несъгласните да мълчат докато разговарят с тях, едни други представители на съдебната власт, раздават правосъдие.

И както може да се предположи, действията на законодателната и съдебната власт вървят ръка за ръка, а маниерите на работата им си приличат досущ като близнаци. Отново тук са както осъдителното (срещу когото трябва) говорене, назиданието, жестикулациите, клакьорите и т.н. до отлично познатото отчуждение на повечето хора от този театър на абсурда.

Нашумялото повече във Франция, отколкото у нас дело за убийството на талантливия български студент в Сорбоната Борилски е подходящ пример за приноса, който съдебната власт у нас дава за подмяната на истината за действителността около нас.

Едва ли са необходими пространни анализи и дълбоки наблюдения, за да се забележи тази подмяна. Обратното, понякога лъжата е толкова осезателно присъстваща около нас, че се налага да блокираме съзнанието си, за да го спасим от лудостта на масираната й защита  точно там, където лъжата трябва да бъде наказвана.

            Ще се опитам да бъда милостив към нервите на приятелите и читателите и ще посоча само два-три фрагмента от решението на съда по делото “Борилски”.

 

1. В решението по делото се коментират присъстващи в залата и се правят декларации (отново в самото решение по делото???) във връзка с присъствието им! (Сякаш присъстващите наблюдатели са били обект на разглеждане по делото, а не престъпниците!)

 

1. В решението по делото присъства невероятно безочие на съда, който приема, че не е имало битка между Борилски и Желязков, защото НЯМАЛО ОТКЪСНАТ ЕПИДЕРМИС, т. е. , кожа от Желязков! (При неизчерпаемо изобилие от генетичен материал на Желязков по тялото и дрехите на Борилски!)

 

1. Оправдаването на Желязков е в съответствие с неговата версия, че е бил наранен не от Борилски, а от убийците, докато е защитавал Борилски от тях. (При липса дори на една молекула генетичен или какъвто и да било друг материал от невидените от никого, освен от Желязков и съучастника му “убийци”!)
    

В съответствие с “логиката” на съда, ако имаше откъсната кожа от Желязков, той отново можеше да бъде оневинен, защото Борилски не му е взел скалпа, а ако му липсваше скалпа – можеха да го оправдаят, защото Борилски не му е отрязал главата!!! Дори много повече – съда можеше да приеме, че Желязков е бил обект на агресия и е действал в условия на неизбежна самоотбрана!!!

 

Е, а кажете сега, че това не е обръщане на всичко с краката нагоре!!! А, кажете, сега, че усещането за това обръщане не ви е до болка познато!!! А как се чувствате, когато това се прави от самия съд???

..........

 

да се гледа от френски съдии. Престъплението е извършено там, разследването е направено от френската полиция. Защо нашият съд не се съгласи с това? Явно всичко в българското правораздаване е фалшиво и манипулативно. Още веднъж си показаха кирливите ризи пред Европа. Нямат съвест и срам. Тъпигьози! Това е най-безобидната дума която намерих!

:(

все тая. На тях не им пука. Поставили са себе си и собствените интереси, над закона. Това дело е един фарс.

Дори и двама на сто да са съдиите със срупули, пак си заслужава да ги разпознаем и да застанем на тяхна страна.

Всъщност, аз съм убеден, че свестните са много повече, но пък малкото безскрупулни се пъхат винаги и навсякъде.

Покрай сухото, гори и суровото!

А когато има увереност, има и желание, тогава милионите намират тези помежду си, които са необходимите. Помисли за Махатма Ганди, който с гладната си стачка слага край на колониалната система за стотици милиони...

някои са пробили дупки в превръзката на очите й, и са я превърнали в дама с домино, и не искат да й се кланят като на богиня на справедливостта.Добре е, че не поставяш всички от съдебната ни система под общ знаменател, защото аз също познавам много свестни юристи /виж, в блога си имаме и творци, които са ме спечелили като едни изключителни личности/, макар, че от медиите, най-вече, като че ли ни е наложена илюзията, че най-добрите ни специалисти са именно от областта на криминологията...а се проваляме неведнъж пред Европа и света, делото е само още едно потвърждение за това, колко е голямо нехайството за достойното ни и професионално поведение!И дълго още ще си получаваме негативни оценки и доклади от ЕК, които управляващите ще приемат в ОБЩИ ЛИНИИ, както четох одеве в днес.бг.Каква ирония само?!

открива и издига хора като Хитлер, Сталин, Милошевич, които водят останалите към катастрофа. Добрата нагласа открива освободителите като Ганди.
Какво ще е бъдещето на държавата ни зависи от нагласата ни - доколко разбираме света около себе си и успяваме да бъдем адекватни на случващото се в него. Сърбите избраха Милошевич, защото им обеща велика Сърбия, но забравиха да се запитат удовлетворимо ли е желанието им. И с Хитлер и Сталин беше същото.

такъв месия на ненасилието...дори напротив, страхувам се, че ще ескалира все повече и повече.Може да напълни блога ти с дела и несправедливости наистина влудяващо!
Дано не съм права!

Аз не мисля, че пиша, защото нямам какво друго да правя. Защо, когато стане дума за тежки проблеми, повечето хора предпочитат да изчезнат, като преди това въздъхнат с коментара, че ще става по-лошо? Това е израз на панически страх, който блокира мисленето за по-напред от няколко години. И какво, като се плашим, че държавата ни изчезва, щом като спираме само до дълбоката въздишка, или навивки за протести? Ако започнем да отделяме повече време за мислене, ще станем по-трудно манипулируеми и по-лесно ще намираме общата полезна посока...

А кой как го прави, се вижда по избори!
Благодаря ти!:)

А убежденията искат мислене, което от своя страна може да стане само след отказ от нещо си. Но когато хората са шаштисани от страх за близкото бъдеще, забравят да мислят за нататък...

Не мисля, че си прав, в последния си израз, Воймир. Ще отговоря за себе си, защо смятам, че не съм ошашкана, саштисана от страх за близкото си бъдеще. Аз съм тук. Утре (ако бъдем точни, утрето за мен се отлага след 15 дни) аз няма да имам работа, няма да имам право да се влача на борсата и да залъгвам себе си, че съществувам, защото ми плащат, защото моята държава ме "погалва" с грапавата си мащенска длан. Нали не мислиш, че ще спра да мисля?! Нали не мислиш, че не изразявайки отношение по въпросите за делото "Борилски" или въобще за влудяването, че дори и това, което рови жаравата от последните седмици в блога, аз мога да спра да мисля... Мислещите хора няма нужда да отразяват колко мислят, количеството някак си не им се връзва с употребата на термин "мислене". Аз ще съм тук, Воймир. Аз имам нужда да съм тук, да дишам въздуха, наситен сутрин с пушека от изгорял мазут на парова централа, но пък отсреща ми синее се Балкана... Аз ще съм тук, отказала се от "нещо си"... няма да видя Гибралтар, няма да видя Айфеловата кула, няма да видя Кьолн, Буена Виста на живо... Въпрос на избор, да?! Не ме е страх, Воймир, да нямам хляб... Дори от израза "ще ядем тогава пасти" вземам ценното... от утре няма да имаме ракия, но пък ни се намира бутилка уиски...
Не се заяждам с никого. Не визирам никой постинг или изказване. Мъчно ми е въобще за хората, Воймир. За прекаленото си, нашето вживяване във философстване...
Аз искам да съм тук, Воймир. Аз искам да имаме правосъдие. Аз искам да имаме медицинско обслужване, да открият заболяването на дъщеря ми, тя да си отдаде най-ценното, което може, тъй както твоята ще го даде и то да бъде тук, защото тя го иска... Къде грешим, Воймир? И ние с теб грешим, приятелю... Едва ли е единствено при мен в поезията, а пък при тебе в прозата...
Прощавай за вмешателството ми!

Повечето хора играят с един, най-много два хода напред. По-малко с 2-3 хода, още по-малко с 3-4 хода и т.н. Колко комбинации ще пресмяташ също има значение. За един квалифициран шахматист е съвсем лесно да разбере докъде се простира далновидността на по-слабия. Но по-слабия не може никога да пречени далновидността на по-добрия. Въпреки това, много често слабия не престава да си мисли, че еднствено лош шанс или глупава грешка са му попречили да спечели. В това си убеждение не се разколебава дори десетилетия да не му се удава да победи добрия и продължава да се ядосва на моментните си грешки, но най-често и идея си няма, че без способноста да различи тактика и стратегията на противника, е лишен от реален шанс за победа. А, повечето хора си нямат идея дори за тяхна тактика и стратегия при играта на шах, камо ли да проумеят и изпреварят противника. Същото е и в живота, само дето някои не знаят дори правилата на играта, но са готови на всичко, за да заемат мястото на гросмайсторите. С допълнението, че правилата на играта в България са доста мъгляви, поради което тактика и стратегия по общоприети правила (закони) не дава особени шансове за успех. От тук нататък, мисля, че повечето хора могат да се сетят какво следва, но дори и да не се сетят, ако приемат примера ми, мисля, че поне няма да твърдят, че самото мислене без правила на играта е достатъчно, за да ти даде шансове за успех.
Приятна вечер! : )))

Макар ужасно да ми се спи, ще ти отговоря, но с много малко. Знам къде е грешката ни в мисленето... всички мислим, но не се следим какво изказваме.
Аз отговорих на: "Но когато хората са шаштисани от страх за близкото бъдеще, забравят да мислят за нататък..."
Но си прав за играта, шахмат... с едно допълнение... правилата не се знаят от всеки, Воймир... тази игра не се изучава в училище, като играта, популярната "народна топка". Но, това пак води до последващото в твое мислене... Не може всичките в държавата да са за интелектуалната игра, наречена, известна като шах... Всеки трябва да се проявява според знанията си и както е при низшите на нас събратя, при битка между равни, отстъпва винаги един, показвайки, че има слабост в силата да спре и да признае другия, за да му оцелее стадото, разбирай групата... А правилата трябва да са ясни... но да започнем в знанията от политиците... като се ръководим от познатата ни поговорка за главата и за рибата...
Лека нощ! :)))

Както, ако информацията на всеки компютър на около месец-два не се дефрагментира, за да се поддържа компа в добро състояние и да не губи излишно време в издирване на отделните фрагменти от един файл и харда да му не се скапва от ненужно моткане на главите му в търсене на разпокъсаната информация, така и нашите глави прегряват от мислене в различни посоки, но без желания резултат.

Нищожно малкото идеи в политическия ни спектър страдат от такава невъобразима фрагментация, че сглобяването им в едно работещо цяло не може да не срещне безброй неуспешни опити с несъответстващите, а често и с противоположни на необходимите елементи. На всичкото отгоре, има си и хора, които правят всичко по силите си да увеличават фрагментацията на идеи, общности и партии, и аз наричам в последните си постинги тези хора “влудители на съвременна България”, защото с
подмяната на приоритети и ценности от висотата на положението си, тези хора лансират шизофреничен образ на живот без надеждата, че в него има скала на ценностите различна от прищевките им в момента.

Приятен уикенд! :)))

Дълго време изучавах американската философия на правото с една главна цел - да разбера и схвана вътрешната мотивация на американският законодател и на америанският съдия.
Оказа се, че става дума за един подход, който формално е записан и в нашето законодателство, но реално няма и помен нито от разбирането му, нито от прилагането му.
В България и сега често може да се чуе: "Абе и на смърт да осъдят убиеца, нашето дете няма да се върне..." Такова мислене подготвя почвата за приемане на по-лека присъда и дори на договаряне на материална компенсация срещу отказ от съдебно преследване изобщо.
В САЩ такава реплика и такова мислене въобще са направо невъзможни, немислими.
Защо?
Защото американският законодател и съдия свещено се ръководи от положението, че законът и правосъдието ВЪЗСТАНОВЯВАТ нарушени и отнети права, включително главното право - правото на живот. Правото на живот като ПРАВО няма нищо общо с физическия живот; то е чисто юридически термин като всяко ПРАВО изобщо. Убитият е физически мъртъв, НО НЕГОВОТО ПРАВО НА ЖИВОТ изобщо не е мъртво там и дотогава, където и докогато има правосъдие.
Затова и законът, и съдията са непреклонни - ПРАВОТО на живот стои по-високо за правосъдието от самият реален живот, който може да бъде и живот на деградирал индивид.
Българската нация няма изобщо усет за правосъдие в дълбинният смисъл на понятието ПРАВА, тя се поддава на житейски целесъобразни интерпретации, включително на съблазънта да запазим "нашите момчета", убитият няма да се върне, защо тогава да почерняме живота и на тези двамата...
Когато пък към такава обща нагласа бъде прибавена корист, корупция, началническо и колегиално "влияние", положението наистина става съвършено абсурдно.
Аз само маркирах един важен за мен проблем, не знам доколко ясно го представих, но твоята публикация просто ме "дръпна" да го напиша.
Поздрави!

И мен са ме занимавали същите въпроси. Напълно съм съгласен за смесването и подмяната на понятията у нас, апелирал съм към разграничаване на идеите от носителите им, странно, абсурдно и нелогично ми се вижда това нашенско безкрайно игнориране на принципни положения заради частни съображения, и аз се боря с отчаянието, че сме толкова изостанали в абсурдните си разбирания, че нямаме шанс да подредим държавата си.

И как няма да изглеждат тъпи американците, като си нямат престава колко е лесно да се изгавриш с потърпевшите и най-вече – с убеждението им, че имат права, а докато преживяват шока си от цинизма ти, да ги довършиш с помощта на клакьори, като ги изкараш според обстоятелствата или по-черни от дявола, или по – глупави от самата глупост!

Всъщност, с постингите си за влудителите влагам усилия да покажа точно тази подмяна и най-вече, че тази подмяна се поддържа дирижирано отгоре, може би не точно от правителството, но от множество фигури, които биват избутвани нагоре във всяка от трите ни власти и медиите. Защото не народа е избрал проф. Пантев за “Оратор №1” на българския Парламент, въпреки, че той непрекъснато подменя понятия, не народа е избрал съдебното жури по делото “Борилски”, чието решение не отговаря на нито един от въпросите, поставени от шокираното френско правосъдие.

Всъщност, циниците, които се ангажират с подмяната на понятията и приоритетите, въобще не са толкова много, колкото изглежда на пръв поглед. До момента, в който БСП обяви за “мръсни” костите на избитите без съд и присъда в борбата срещу капитализма, членовете и симпатизантите на тази партия едва ли лично биха си позволили подобно кощунство с правото на живот, за което споменаваш. Издигането на несъществени констатации над съществените в делото “Борилски” е продължение на същото кощунствено отношение към правото на живот.

Според мен, многото отводи по делото “Борилски”, апатията и отчуждението от политическото говорене красноречиво показват, че мнозинството хора в страната ни нe възприема позитивно разбиранията на управляващите за действителността, но все още не е намерило своята алтернатина ценностна система.

И нека да завърша с моя констатация за американската съдебна система, която навремето особено много ме впечатли, докато търсех отговор на въпроса защо американците избягват да си търсят правата в съда. Тогава разбрах, че те са склонни да гледат на правосъдието не като на свое право, а единствено като на възможност да получат справедливост – ако положат усилията, необходими за целта, въпреки относително безпристрастния съд и многото съдебни заседатели.

Благодаря за ценния и насочващ коментар!
С пожелания за много любов и съпричастност! :)

Поздравления за позицията на всички коментиращи от дискусията, която се е получила тук...И ако можем за момент да забравим всичко онова, което ни натъжава навън, искам да ви поздравя с днешните празници!
Наздраве от мен с пожелания за по-добри дни, справедливост, надежди и
много, много любов!:)))

http://vmir07.hit.bg/forVishi1.jpg

:)))

Хубаво е да сме по-позитивни наистина, вярата не е ли точно това! Пък и повече идват сили не само за мислене, ами и за действие!Трудно е, но не непреодолимо...

http://vbox7.com/play:1b2d6284

:)

и хем да се смее човек, хем да плаче .... и то до истерия! :-)))))))))

:)(

Всичко е такъв пълен абсурд,че човек може да се замисли нормален ли е,та не може да вмести в мисли и разбирания тез,които уж са заели места на които да покажат мисъл,логика...думата справедливост и истина е конштунство да употребя в случая!
А как се чувствам...за мой срам става в родината ми,за моя радост-далеч от мен!
Поредният ми поздрав към теб,вмир,за постинга ти!

Добрата новина е че, докато ние виждаме положението, те ще бъдат затруднени да потулят случая.

Дали?А дали няма да скалъпят и "разрешат" някой шумен случай...глупаци да им играят по свирката винаги ще има,както и такива,които да погледнат в посоката,към която са насочили височайшите ръката си...:(

обърнем им гръб и ги оставим да си правят каквото си знаят или искат, но, ако знаят, че сме достатъчно наблюдаващите делата им, ще им е много по-трудно.
Благодаря ти!

Прощавам ти!
Прости ми!
За всичко,
което не даде радост,
което не създаде красота,
което не живее в хармония
което не достигна сърцето...