Прочетен: 4568 Коментари: 29 Гласове:
Последна промяна: 18.03.2009 11:58
Както мнозина от нас знаят, Хензел бил много находчив и не падал духом. Трасирал пътя от къщи до тъмната гора с блестящи камъчета, които го отвели с Гретел обратно в къщи. Този метод за насочване е широко използван не само от плеяда приказни герои, но и от самата практика. Сандъче с камъчета са притежавали някои колесници в още в древността, за да отчитат изминатото разстояние по броя на останалите в тях камъчета.
Когато камъчетата свършват или изобщо липсват, приказните герои ползват течности, нишка, връв, или измислят с какво друго да ги заменят, а когато и това не дава очаквания резултат, влизат в действие късметът, вълшебствата, добрите феи или безстрашните юнаци, и спасението обикновено не закъснява - отвлечените намират верния път към къщи или спасителите откриват местонахождението на похитителите и им разказват играта. В част от случаите, когато рационалните варианти се изчерпят безрезултатно, свръхсетивни усещания насочват не губещите кураж герои или спасителите им, и вярата в доброто накрая възтържествува.
Задачата за намиране на дадена точка, отстояща на неизвестно разстояние и посока от една начална точка, има и решения, които не са застъпени в народните приказки и легенди. Едно от тези решения е да ви открият координатите барабар с похитителите ви по gsm-а, но пък не е много голяма вероятността да бъдете оставени с работещ gsm, ако отвличането ви е нещо, на което похитителите ви придават поне малко значение.
Когато всички други възможности за спасение са изчерпани, за непадащите духом отвлечени остава едно последно, за щастие доста сигурно решение, което на всичкото отгоре не се нуждае нито от сандъче с камъчета, нито от километри нишка, за да бъде проследен пътя от местоотвличането до отвлечения. Всъщност, нишка трябва, но къса, да речем, не повече от метър. А вместо сандък с камъчета, необходимо е само едно-единствено, макар и по-голямо камъче, всъщност камък или тежест, и ще свърши не по-лоша работа от целия сандък с камъни. Остава заедно с камъка (тежестта) да привържем и един молив. По-досетливите вече са наясно, че тежестта с молива ще виси на единия край на нишката, а другия и край ще бъде закачен за тавана на превозното средство, с което ще бъдем отвлечени. Остава да нагласим тежестта с молива така над повърхостта, че докосвайки я с върха си, моливът да очертае траекторията на движение на висящата тежест. От тук, притежавайки начертана траекторията на движение на висящата тежест, можем да изчислим и траекторията на движение на колата, с която ще ни отвлекат.
За решаване на задачата, използването на компютър или програмируем калкулатор не е задължително, и за да не оставяме впечатлиние за голословие, ще отишем стъпките за начертаване на пътя на отвличането. За да опростим и стандартизираме сметките, ще ни трябва и часовник, а ако похитителите са ни конфискували оригиналния златен “Ролекс”, ще отчитаме изминалите секунди с помоща на собствения си пулс, точно както Галилей е отчитал времето, когато е проверявал общовалидността на открития от него закон за равноускорителното движение. От тук нататък изчисляването на пътя се превръща в почти рутинна процедура. Първо, представяме таблично траекторията на движение на висящата тежест по точки, които сме отбелязвали на всеки 5 или 10 секунди. Представяме движението на тежестта като векторна величина с големина на отклонението спрямо вертикалната ос на окачване на тежестта от една страна, и посока на отклонението спрямо хоризонталната надлъжна ос на автомобила, от друга страна. Полярна координатна система в случая би била идеална за целта. От множеството точки, по метода на най-малките квадрати лесно изчисляваме ускорението на автомобила като функция на времето, тъй като отклонението на тежестта спрямо вертикалата зависи от равновесието между проекцията на ускоряващата инерционна сила (която отклонява тежестта от вертикалата) и проекцията на силата на тежестта, която се стреми да върне тежестта във вертикално положение. Проекциите на тези две конкуриращи се сили са върху равнината, перпендикулярна на нишката във всяко едно положение от движението й, в съответствие с което изчисляването на ускорението на автомобила във всеки един момент от времето чрез големината на отклонението на тежестта от вертикалата е рутинна, ако не и елементарна задачка.
След като описахме как получаваме функционалната зависимост, описваща ускорението на автомобила във всеки един момент от времето на движението му, с отчитане, че в момента на тръгването му ускорението е нула, можем да интегрираме получената функция и така получаваме скоростта на автомобила във всеки един момент от движението му. Тук май е време да помоля за извинение, че ще кажа очевидното, а то е, че с отчитане на нулевата скорост в момента на потеглянето, интегрирането на получената вече функция на скоростта от времето, ще ни даде големината на изминатия път във всеки един момент от времето като скаларна величина, и когато комбинираме с данните за отклонението на тежестта спрямо хоризонталната надлъжна ос на автомобила, получаваме двумерния вектор, описващ маршрута на придвижване на похитителите ни.
И, накрая, ако ни липсват 50-сантиметрови бицепси или умения по бойни изкуства за да размажем сами похитителите си по стените, остава само да измислим как да предадем картата на когото трябва, за да дойде, да накаже лошите, а нас да освободиииии.
Обобщаването на гореописания спасителен план дава основание за следните изводи:
1. Аз съм най-малкото гениален или поне по - велик от всеки приказен герой, защото мога да се спася в по-тежка ситуация от най-тежката, в която са изпадали отвлечените приказни или легендарни герои до настоящия момент от историята на човечеството.
2. Въпреки безспорната ми гениалност, спасителния ми план се базира на рутинни приложения на втория закон на класическата механика и използването му чрез процедурите на интегралното смятане, които скромно съм изплагиатствал от откривателя им Нютон.
3.Поне засега, науката не е предложила алтернативен на втория закон на механиката принцип за изчисляване на подобни задачи от динамиката, което показва единственост на решението, и обективното му съществуване извън съзнанието и предпочитанията на изследователите.
4.Обективното съществуване на втория закон на механиката чрез независимостта му от съзнанието и предпочитанията на изследователите прави Нютон негов откривател, защото е открил съществуването му след като закона е бил създаден.
5.За да съществува нещо преди да бъде открито, то е било създадено от някого. След като Нютон не е създателя на закона, а е откривателя му, след като човек не може да влияе върху този закон или да го променя, следва, че Нютон е изплагиатствал закона от създателя му, както аз на свой ред съм го изплагиатствал от Нютон.
От тези констатации възниква следния логичен въпрос: Е, вярвате ли в твърдението, че човекът притежава най-висшия интелект във вселената? Само, моля, не ми отговаряйте, че човекът е продукт на извънземни човекоподобни същества. Защото, ако и тези същества нямат властта да създават и отменят природните закони, въпросът кой създава тези закони остава да виси със същата сила и над тях самите.
и пак: дано има полемика тук, чудесна тема и ще стане много интересно!успех и щъ дъ наминавам!
18.03.2009 09:39
Благодаря ти!:)
18.03.2009 10:19
С уважение: Хензел
18.03.2009 10:53
18.03.2009 11:00
18.03.2009 11:06
Ама, ха!
18.03.2009 11:21
18.03.2009 11:32
Говоримият език има толкова малки възможности да сравнява, че даже повтаряме някои от сравнителните степени, за да изглеждат повече "по-по-най"... Безкрайната редица от стойности е друго нещо...
18.03.2009 14:21
Приятен ден и на теб!
Благодаря!
19.03.2009 01:04
По скоро "плагиатство ли е?" и "Е, вярвате ли в твърдението, че човекът притежава най-висшия интелект във вселената? "ми се струват макар и казано с малко думи основното.
На първото: да,ако ти цитираш теорията като своя без да споменеш този,който го е описал преди теб!Нютон не е плагиат,защото,ако не е създал закона в природата,то го е открил и описал първи.
Относно въпросът ти дали вярвм,че човек е притежател на най-висшият интелект:не,не вярвам!И не смятам,че някой може да ме накара да вярвам,че е.Продукт на човекоподобни извънземни?Категорично също не!
Никой не намира за приятно да открие портфейла си в чужд джоб. Някога Парис открил Елена, друг път Колумб открил Америка, трети открил, че жена му изневерява, четвърти открил свои думи в блога на друг, и все драми - неизмеримо по-ангажиращи от вслушването в гласа на Твореца. Използвах механиката и математиката, защото са най-добрия за мен пример как можем да опишем в подробности до секунда историята на едно събитие, като тръгнем от простото твърдение: “Силата е равна на масата по ускорението”, което е втория закон на механиката. Интегрирайки двукратно диференциалното уравнение на това твърдение, научаваме всичко, което ни интересува за всяка изминала секунда от отвличането и виждаме как съдбоносното събитие е закодирано в закона с няколко думи.
Поздравления!!!
19.03.2009 12:38
Прочетох те, но ми трябва време да те коментирам...
ВСЕЛЕНСКИ ГУШ, Командире!
ВСЕЛЕНСКИ ГУШ, Феичке!
19.03.2009 21:23
Раздавай се докрай за приятели добри и по интуиция!
Не се предавай, аз държа на теб!
2. Eва Звездева
3. Comma
4. Вики
5. Буров
6. Библията
7. BGweather
8. Stringmeteo
9. BGSTYLE
10. Investopedia
11. база данни
12. Световна банка