Прочетен: 5072 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 26.03.2009 15:32
(допълнение към постинга на vishnichka)
Ако поне на един художник се беше удало поне един път, като смеси бои с различни цветове, да получи бяла боя, Гьоте сигурно щеше да се предаде. Но никой не можеше да направи това. Получаваше се сива мръсна боя, но не и бяла.
Като изучаваше трудовете на Нютон, Гьоте не можеше да намери отговор на следния въпрос: ако предположим, че лъчите с различен цвят се състоят от частици с различна големина, както учи Нютон, и че цветът зависи от размера на тези частици, то защо светлосиният цвят с неговите по-дребни частици изглежда за нашето око по-малко ярък, отколкото другите цветове. И защо жълтите и червените лъчи с техните по-едри частици правят впечатление на топли тонове? Как да се разбере странният факт: художникът може да получи нужния му тон не само като вземе съответната боя, но и като смеси две напълно различни бои или две съвсем други, различни от предишните, или даже три? Вариантите са много, а резултатът е един. Как е възможно?
Имаше и други въпроси без отговори. Как да се обясни усещането за хармония при сливането на едни цветове и неприятното усещане при смесването на други? Как всичко това се свързва с нашето субективно възприемане на цвета?
Нютон не даваше отговор на този въпрос, не знаеше отговора. Впрочем Нютон се занимаваше с натурална философия (физика), а не с физиология на зрението, а тези въпроси не могат да бъдат решени в рамките на чисто физичния опит.
Гьоте със свойственото му красноречие наричаше оптическите теории на Нютон „изоставен, заплашващ да се срути паметник от древността", "старо гнездо на плъхове и бухали"...
Гьоте искаше да установи точни правила и закони за определяне на въздействието на различните цветове върху човешкото око. Нютон според него само беше объркал работата. Той не отговаряше даже на такъв прост въпрос: защо небето е синьо? Преди неговото „чудовищно предположение" всичко беше ясно: небето е черно, такова, каквото го виждаме през нощта. Сутрин го осветяват слънчевите лъчи и от смесването на черното и бялото се получава синьо. От тяхното смесване се получават всички цветове и оттенъци. А ако Нютон твърди, че синият цвят по своята същност е самостоятелна част от спектъра, значи небето е синьо, защото въздухът е син? Тогава обаче неговият дебел слой трябва да действува като оцветено стъкло. Защо тогава отдалечените снежни върхове изглеждат не сини, а розови? Защо Слънцето и Луната при залез са червени?
Трудовете на Нютон мълчаха. Безупречно прав в разбирането на сложната структура на белия цвят, Нютон изказа незрялата идея за корпускулния строеж на светлината. Това беше само приближаване към истината. Той не стигна до вълновата същност на светлината, не подозираше квантовата й природа (Всъщност Нютон е стигнал до прозрението за единството вълна — частица, но по някаква непонятна „традиция" той все още се разглежда като основоположник и ортодоксален привърженик единствено на корпускулната теория (бел. ред.)). Корпускулите бяха само догадка. Тук Нютон лесно можеше да бъде уловен в противоречия и Гьоте, открил слабото му място, опровергаваше Нютон и противопоставяше на неговата теория за светлината своята собствена.
Гьоте беше уверен: самото око на човека взема участие в образуването на усещането за светлината. Разбира се, светлината идва в окото вече частично оцветена от светещия предмет. Но окончателният цвят е смесване на няколко типа оцветяване — смес от физиологични и химични цветове.
Какво означава всичко това? Гьоте обясняваше: за физиологичния цвят отговаря окото. Той е нещо като реакция на окото на дразненето, своеобразно противодействие на него. Химичният цвят е нещо, което е свойствено на излъчващото тяло. Е, а физичният цвят е нещо промеждутъчно, така да се каже, малко от едното и малко от другото.
Един от противниците на Нютон писа за неговата теория: „Светлини — с това множествено число се създава пълен простор за хитростите и измамите, които са характерни за цялото съчинение на Нютон. Светлини, много светлини. А какво представляват тези светлини?"
Уви, този упрек напълно може да бъде отнесен и към теорията на Гьоте.
ДО ГРАНИЦАТА, ПОСТАВЕНА ОТ БОГА
Две десетилетия продължиха опитите на Гьоте да разбере тайната на цветовете. Той посвети на този въ-прос труд от 1400 страници. Имаше почтителни поклонници, между тях беше знаменития философ Ше-линг, последовател на Кант. Самият Хегел написа на Гьоте писмо, пълно с възторжени изрази.
В думите на Гьоте не можеше да не се вслушват. Той беше човек, когото, както казва великият немски писател Стефан Цвайг, "цяла Европа почиташе като най-зрелия и най-светлия ум на съвременността".
Гьоте даде значителен принос в много области на съвременната му наука. В ботаниката - неговият труд "Опит за метаморфоза на растенията" изигра роля за съзряването на учението за еволюцията на растенията; в биологията - той изказа ценни мисли за еволюцията в природата, за произхода на видовете, за измененията на органите на живия организъм в процеса на еволюцията; направи даже едно сензационно откритие в анатомията на човека (което изглеждаше съвсем немислимо в толкова късен век!) — забеляза това, на което преди него никой не беше обърнал внимание: наличието на междучелюстна кост в скелета. Гьоте размишляваше над проблема за времето и даже откри една нова форма на облаците — гребеновидната.
Физиката го привличаше повече от всичко. Той много ценеше работите си в областта на оптиката. "Наистина не можа да открие тайната на светлосиния цвят на небето, на седефа на изгревите н залезите. Това не направиха нито Нютон, нито лорд Рейли, който се зае със същия проблем след Нютон и Гьоте. По времето на Гьоте никой не подозираше колко сложен е този въпрос.
Гьоте смяташе своята работа по оптика за недопускаща възражения. Съвременниците му не мислеха така и това беше източник на страдание за честолюбивия Гьоте, свикнал да бъде пръв във всичко.
В какво се състоеше слабостта на теорията на Гьоте за цветовете? Уви, тя не беше нито точна, нито убедителна — остана на нивото на усещането. Тя не даде нито едно количествено определение на светлинните явления, не се поддаваше на математическа интерпретация, не се подчиняваше на обективната логика. А Гьоте не се и опитваше да я облече в математическа форма просто защото не умееше. И го съзнаваше. Той писа (наистина по друг повод: в отговор на писмото на минералога Науман, който му беше изпратил една своя работа по кристалография): „Вашият ръкопис пристигна в много удобно време и аз веднага се заех с него и го прочетох с удоволствие до 45 стр. Но тук стигнах до границата, поставена от Бога и природата на моята индивидуалност. Аз съм ограничен с думата, речта и образа в най-тесния смисъл и абсолютно не съм способен да си служа в каквато и да било форма с цифрите и знаците, които високонадарените умове владеят леко".
Гьоте не се огорчаваше от математическата си непълноценност и смяташе, че някой от младите математици ще допълни системата му и ще й придаде необходимата завършеност. Но младите не бързаха да направят това. Те бяха заети с по-важна работа — с преразглеждането на възгледите за естеството на светлината. Началото на XIX в. беше кулминацията в борбата между корпускулната и вълновата теория. Вълновата теория беше водеща, внасяше все по-голяма яснота във въпроса за естеството на светлината, по-специално на цвета, и разсъжденията на Гьоте по този повод изглеждаха повече от наивни на фона на новото развитие на оптиката.
ДОЗАТА НА НАМЕСАТА
Заблужденията подчертаха каква важна роля играе в работата на физика неговият собствен научен светоглед. Гьоте не вярваше на Нютон не от желание да противоречи и не защото беше установил грешка в опита на Нютон за разлагане на белия цвят, а защото имаше предубеждение към този опит от самото начало. Той не му вярваше, защото по светогледа си беше антипод на Нютон.
Гьоте разглеждаше природата като единен организъм, многообразен, многолик и неделим. Тази гледна точка му даде право да обвинява Нютон в разрушаване на това единство. Според Гьоте Нютон извършва насилие спрямо природата. Като откъсва лъча от целия светлинен поток, като го вкарва в цепнатина, като му прегражда пътя с призма, Нютон нарушава естествената структура на светлината. Гьоте смяташе, че светлинният лъч след всички тези манипулации вече не е онзи, първоначалният, който е лудувал на свобода.
И насилието над природата отмъщава на човека. Това, което е наблюдавал Нютон в тъмната стая със затворени капаци на прозорците, не е природно явление. Това е илюзия; принудителна, насилствено създадена ситуация. Така разсъждаваше Гьоте. Нека Нютон излезе на зелената поляна, на брега на морето. Нека погледне внимателно пред себе си: стеблата на дърветата - в слънчев ден те са леко червеникави, морската шир — от осветената си страна вълните изглеждат зелени, а от сенчестата — пурпурни...
Нима Нютон може изкуствено да създаде такова нещо? И може ли да обясни строго научно всички тези ефекти, отдавна познати на пейзажистите?
Гьоте беше прав — цветовото многообразие на природата действително не можеше да бъде възпроизведено и обяснено от съвременната му наука. И протестът на Гьоте против разрушаването на цялостната картина заради подробностите, на общото впечатление заради детайлите също имаше солидна основа. И корените му бяха в светогледа на древните. Мъдрият им завет гласи: в процеса на познанието човек не трябва да забравя, че в драмата на битието той не е страничен наблюдател, а е артист и зрител едновременно ...
В отношението си към изучаването на природата Гьоте волно или неволно се оказа едновременно в два протнвоположни периода: в миналото и в бъдещето. Защото въпросът за границите на намесата на човека в природата възникна отново, вече след Гьоте, на по-високо ниво на познанието.
Това се случи през нашия век, когато физиците пристъпиха към изучаването на микросвета. И се убедиха, че намесвайки се с уредите си в живота на атомите и молекулите, нарушават естествения ход на събитията, правят невъзможно запазването на нагледността при изучаването на този свят.
Колко съзвучен е този извод с опасенията на Гьоте! Гьоте се страхуваше само, че нахлуването в плътта на светлината ще наруши истинската й структура и няма да донесе истинско разбиране. А учените от XX в., като проникнаха в микросвета, откриха, че експерименталната намеса в "живота" на елементарните частици води до възможността да бъде точно измерена само една страна на явлението в ущърб на друга. Например може да бъде определена скоростта на електрона, но не може едновременно с това да бъде фиксирано положението му. И обратно, може да бъде засечено мястото му в някой миг, но не може да се научи нищо за скоростта му. Може да бъде измерена енергията на частицата, но колкото по-точен трябва да бъде резултатът, толкова повече време е необходимо да се изразходва за получаването му. Значи получава се не енергията в момента, а нейна средно взета стойност. При това всеки опит да се ускори измерването води до намаляване на точността.
Именно при опитите да бъде определена „безопасната" доза на намесата на уредите в изследването на микросвета възникна един от основните принципи на съвременната физика - принципът на неопределеността. Той констатира и обяснява невъзможността за пълното описание на живота на микросвета в духа на класическата физика, която имаше работа с живота на големите тела на макросвета.
Поразително е, че Гьоте още в едно далечно на квантовата физика време е прeдугадил този принцип на неопределеността, пропагандирал е забраняването на прекалената намеса в природните процеси!
Датският физик Нилс Бор, най-големият авторитет в науката за микросвета, казваше: макар че идеята, че всяко тяло се състои от огромно количество атоми, идва от древността, тя винаги е изглеждала умозрителна, недоказуема. Защо? Именно затова, че проверката й изисква проникването на груби уреди в света на микрочастнците, а самите тези уреди са изградени от огромно количество частици. И с намесата си нарушават нормалния живот на микросвета, променят неговите характеристики, т. е. оставят го неопознат или го правят лъжливо опознат.
Хайзенберг, съвременен немски физик, проникнал отвъд пределите на възможното с помощта на математиката, като разбираше цялата сложност на проникването в света на атома, предупреждаваше: физикът трябва да помни, че изучава свят, който той не е „създал" и който трябва да продължи да съществува така, като че ли този физик изобщо не е съществувал.
Гьоте, разбира се, не е знаел, че в бъдеще становището му ще бъде подкрепено от такива титани на мисълта като творците на квантовата механика. Не е знаел и това, че ще има силен противник, а Нютон ще има съмишленик — Айнщайн. Айнщайн не признаваше други пътища за опознаване на света освен опита. „Всичко, което знаем за реалността, излиза от опита и завършва с него" — учеше той. Даже при изучаването на микросвета той настояваше за опитен път, мечтаеше за нагледност на теорията и макар че беше велик теоретик, смяташе именно опита за първичен в процеса на познанието.
Противоречията между Айнщайн, от една страна, и Бор и Хайзенберг, от друга, говорят за противоречие в самия подход към проблема за изучаване на микросвета, но това е вече проблем на нашето време, който все още не е решен.
Гьоте не работи над разгадаването на тайната на атома, но той почувствува невъзможността да се разчлени цялото заради частта; като се сблъска с тайната на цветовете, той напипа, почувствува една от главните трудности на физиката, една от трагичните страни на процеса на опознаване на природата. За неговото време това беше на границата на предвиждането. Бедата му е в това, че Гьоте се опитваше да приложи принципа на неопределеността там, където това не се диктуваше от забраната на природата - в макросвета, което беше не само излишно, но и просто вредно и доведе до грешка. Анализът на тази ситуация без съмнение беше полезен и поучителен като предупреждение към бъдещите физици. Не напразно над Гьотевите трудове по оптика са размишлявали и неговите съвременници, и учените от по-късно време: Тимирязев, Столетов, Вернадски, Бор, Хайзенберг и други.
Превод от руски: Екатерина Арнаудова
КРЪГОВРАТ НА ЕНЕРГИЯТА В КОСМОСА
Съзвездие Водолей, епоха на Водолей, Ура...
24.03.2009 12:11
E, това да е нашия блогърски принос за интересуващите се от допълнителна информация за цялостната философия на Гьоте, всепризнат в световната литература, но малко известен с приноса си към науката, разработил и предоставил своята теория за цветовете и видно е колко много теоретици последователи има.
Чудесно написано, достъпно и увлекателно, няма как физиците да останат безпристрастни към търсенията и въпросите, които са го вълнували за произхода и въздействието на цветовете. Не може да не се намеси и спора от миналия век между класическа и квантовата физика, чийто всеизвестен продукт са например лазерните системи с обширните си приложения и ‘чудеса’ медицински, а дали вече е отговорено на въпроса КАК /или Кой го направлява/ електрона решава да се намира в дадена област от пространството..
Много не мога да коментирам компетентно, че и аз като Гьоте се чувствам математически непълноценна!:)
А завета на мъдрите, цитиран от авторката/ не ми е известна, но явно е учен и изследовател /, че “в процеса на познанието човек не трябва да забравя, че в драмата на битието той не е страничен наблюдател, а е артист и зрител едновременно”, си струва да се запомни и човек да знае, че трябва да се грижи за околния свят така, както за себе си и детенцето си! Каквото посееш, това ще пожънеш! “....живот и свобода добива само воюващият всеки ден за тях...” – актуално и истинно, и защо трябва да чакаме края, за да осъзнаем какво сме пропуснали?!
Благодаря ти още един път, а когато ми остане време ще направя опита, по препоръка на Рудолф Щайнер, също последовател на Гьоте:
върху фон в зелен цвят, да се нанесат последователно три други цвята - червен, розов и син и всеки може да определи усещанията си от въздействието...
Хубав ден и успешна работа ти желая!:)
Успешна работа и на теб! :)
24.03.2009 19:56
http://vishna1.hit.bg/pharaonred.gif
http://vishna1.hit.bg/indianred.gif
Успешен ден!
Определено ти си много по-напред от мен в техническото представяне на нещата, за което се покланям с респект.
Светлинните явления са ми любими...
Ще идвам много често тук.
Вселенски ГУШ и ведър слънчев ден, шарен и красив като цветовете на дъгата!
Трансгалактически ГУШ и космически вятър в платната на въображението ти!
p.s. Ако някой ти каже, че не са интересни непопулярните спорове между големите мислители, не му вярвай. Грешките им са много по-интересни от гениалните творения, защото показват посоките и мащабите на мисленето им, докато гениалните творения са обект на култ и сляпо масово преклонение, родено от нуждата да се показваме умни и разбиращи. Баси суетнята!
p.s. Извинявам се за грешното обръщение
26.03.2009 16:35
Браво на теб, ще опитам и от друго място по-късно!Благодаря ти за усилията, винаги съм се възхищавала от уменията на вас, учените да обличате мисълта си във формули и интересни нагледни демонстрации!:)))
Не съм специалист по грешките на учените, но мисля, че са нещо съвсем в реда на живота, и заедно с постиженията при изправянето им, се раждат откритията, за да служат на прогреса.
Аз им се покланям на всички учени, знайни и не толкова, и отдавам чест!!!
26.03.2009 18:05
"Когато идеите се провалят, думите вършат добра работа."
Според него тъмните цветове успокояват/ на мен така ми въздейства резедаво към зелено/, а светлите възбуждат...Странно, но в дъгата виждаш ли тъмни цветове, че на мен ми се губят, та май и моя опит е пълен провал!Затова ще последвам съвета на Compassion, че е специалист:
Носете оранжево при смяна на сезоните!
Топъл и ведър цвят срещу депресия и умора!:)
ПП
И аз ще дописвам! Сетих се как го правиш, и става все по-добро, поздравления за което!Лека нощ!:)))
27.03.2009 15:04
Весело уикендче.
2. Eва Звездева
3. Comma
4. Вики
5. Буров
6. Библията
7. BGweather
8. Stringmeteo
9. BGSTYLE
10. Investopedia
11. база данни
12. Световна банка