Прочетен: 2713 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.02.2012 09:06
И тъй като шило в торба не стои, вдъхновен от обещанията за сибирски студ и от принудителната си дървена ваканция, вчера преди обяд тръгнах към планината, където се очакваше да е най-студено. Нямах амбицията да покорявам върхове, а само да видя как изглежда планината на умерена височина, докато в града някои се вайкат, че дърво и камък се пукали от студ.
За да са по-силни усещанията, възползвах се от отсъствието на жената и запокитих ръкавиците и шала в някакъв ъгъл (за четвърт век, тя така и не проумя как неистово мразя ръкавици, особено кожени), и затрупах раницата да не ме изкушава (все щях да изтрая десетина часа без храна, шишенца и други всевъзможни глезотии, с които всички ми я тъпчат на тръгване, а след връщане се оказва, че изобщо не са ми били необходими).
За по-интересно и предизвикателно, обух най-пързалящите се зимни обувки в къщи, (и без това изпълнявам функцията на вторични краковини за патъците, които са отеснели на сина ми, който вече е на извънгабаритния рядък №47 и се моля това да му е за последно, за да имам безплатни обувки и нататък). От благините на прехвалената цивилизация с главозамайващите й технологии не можах да устоя единствено на фотоапарата, който взех с неохота и, тъй като краката вече сами ме теглеха към Витоша, ме домързя да изчакам дори автобуса на спирката, а хукнах нетърпеливо пеша към околовръстното да видя минута по-скоро какво става в планината...
После, на самоход се качих до около 1400 -1500 метра надморска височина, докъдето беше съвсем чудесно, даже много добре, защото слизането беше придружено с доста падане, ставане и излязло от контрол пързяляне на всичките ми 120 килограма (май щеше да бъде по-добре да бях взел ръкавиците, че да мога да се хващам за преминаващите наоколо храсти и клони), и за капак, въпреки ускореното спускане, накрая замръкнах и най-лошото беше, когато се озовах недалеч от сърничка, но нямаше как да й снимам суперграциозните скокове заради тъмното и затова се успокоих с мисълта, че при щерка ми в САЩ сърнички понякога се срещат през деня, случвало се е да си правят разходки и по градските улици даже. Ето и малко снимки (пълно качество - след кликване върху снимката): ...
2. Eва Звездева
3. Comma
4. Вики
5. Буров
6. Библията
7. BGweather
8. Stringmeteo
9. BGSTYLE
10. Investopedia
11. база данни
12. Световна банка