По определение, диверсантите са индивиди, които извършват подривна, вредителска дейност срещу демократична държава. Навремето, за диверсанти биваха набеждавани например Бийтълс, и съвсем неслучайно точно те, защото пееха неща като: “Представи си, че няма граници” или “Богородица ми шепне думи на мъдрост; нека да бъде!”, а хората харесваха повече тях, отколкото, да речем задължителното: “Ний идем бодри партизани – народни, верни синове” или “Комунисти, комсомолци, пионери – заедно във труд и в бой!”.

Да подминем пропагандното самоопределяне “народни, верни синове” за хора, които много повече отговарят на определението за диверсанти. Казвам : “много повече” – не, защото нарочените за “народни синове” поне до 9.IX. 1994 г. не отговарят изцяло на определението за диверсанти, а защото всичко след тази дата и до днес е насочено към фабрикуване на всички онези необходими лъжи и клевети, без които е невъзможно да се прикрива голата истина, че до ден днешен, българинът трябва или да изразходва безрезултатно голяма част от усилията си, или да се примирява с действия за подпомагане или извършване на диверсионни действия срещу държавата си.

 Няма да се спирам на ежедневните минали и настоящи примери, оправдаващи пропастта между нежната лирика на Бийтълс и застреляните по границите момичета и момчета, имали злощастието да повярват, че границите се охраняват от нормални техни връстници, а не от бодряшки нахъсвани лумпени, награждавани за отстрелване на нарушител с 10 дни домашен отпуск. Ще оставя без внимание и психопатната убеденост, че тиражирането на глупости по адрес на религията и вярата, са инициирани с безкористни намерения. Ще подмина и патологичната омраза на онези, които не спират да фабрикуват отдалеч и не пропускат нито една възможност за оклеветяване, за да пръснат отровата на социопатната подозрителност към всяко възможно политическо действие, инициатива, или  дори само воля за промяна, неудобна за партийните им лидери.

 Не без основание, някой може да отбележи, че днес не е необходимо чужди държави да обучават диверсанти за провеждане на собствената си политика в България. Че, склонността към подривна дейност срещу собствената държава и омразата към успеха на сънародниците е всеизвестна особеност на мнозина българи. Основателността на тези твърдения обаче, няма как да докаже, че вредителството и злостта са  генетично вродени черти, защото дори пошлите и образни сравнения в тази насока, намирисват не, а буквално задушават с  тежките си материални заинтересованости от отстраняване на опонентите от индивиди, които съвсем нерядко са тежко компрометирани точно с това, в което набеждават опонентите си. Това, че се намират и хора, които се връзват на такива примитивни похвати, превръщайки се в най-полезните помагачи на онези, срещу които са уж непримирими,  не доказва, че единствено глупостта генерира деструктивните обструкции, предпазвайки диверсантите от излишни рискове и съхранявайки силите им за други вредителства.

Ето защо онези, които героизират и честват годишнини на диверсанти, обучени и финансирани от чужда държава, завзели властта у нас с помощта на чужда окупационна армия, днес неутолимо зловидят и злословят за всеки българин, който дори случайно забележи смехотворните им напъни да се представят за капиталисти и законни притежатели на активи, обсебени във време на беззаконие или безвластие. Ето защо, същите са жизнено заинтересовани диверсантите да бъдат чествани като герои, а диверсиите им да продължават да подриват и да вредят на всичко читаво и кадърно, което се стреми към някакъв ред и законност, защото знаят, че здраво и сплотено около националните си интереси общество, ще поставя всеки на заслуженото му място, включително и онези, които съзнателно или от материална заинтересованост, действат срещу интересите на собствената си държава.

 ...