Всеки има свои страхове,
непонятни или пък понятни.
Що от туй, че те са му понятни,
щом от тях
не може да се отърве?
Страховете някога предпазват,
страховете често и наказват.
Те са като някакъв недъг -
радиус на земния ни кръг.
Даже и в безгрижния ни смях
се прокрадва този ловък страх.
Даже в тържеството, в радостта
пак ще скърца някаква врата.
Лесовъдът тръпне, щом сади -
коренчето да не навреди.
Шибат майчините страхове
връз сърцето
като силни ветрове
за детето! За детето!
Свои близки има си моряка,
има и пилота.
Не е лесно да се чака,
да минава в страхове живота.
Плаши се селякът от гърма
не за себе си, а за житата.
Плаши се овчарят за стадата.
Гълъбът се плаши от шума.
А пък мен ме плаши лекотата.
Лесно ли стихът ми се удава,
значи, туй сърце не преживява,
само по-чевръста е ръката,
значи, не живея, не изгарям,
само нещо казано повтарям.
Лесно ли започвам да живея,
постепенно почнал съм да тлея.
Лесно ли започвам да обичам -
своя свят и себе си отричам.
Има разни страхове човешки:
рискове, съчувствия и грешки.
Има още други страхове,
за които няма стихове.
1959
СНИМКА НА ДЕНЯ
Захарта е наркотик, който е 88 пъти по -...
2. Eва Звездева
3. Comma
4. Вики
5. Буров
6. Библията
7. BGweather
8. Stringmeteo
9. BGSTYLE
10. Investopedia
11. база данни
12. Световна банка