1992 година започна добре за България. Имаше един недълъг период от началото на годината, в който световни медии бяха изписали немалко суперлативи за българите и Българския път към демокрацията. Очаровани от видяното у нас, бяха нарекли България “най-добре пазената тайна в Източна Европа”, а премиерът – “Българският Кенеди”. У нас витаеше усещането за триумфалното завръщане на страната ни към европейската цивилизация, която от своя страна приветстваше началото на демократичните реформи у нас.

В същия този период, дори медиите у нас бяха изгубили значителна част от арогаността си, а немалко от тях дори признаваха основателността на ласкавите чуждестранни оценки за България и българското правителство... За чужди и свои, бъдещето на България в този период изглеждаше толкова светло и прекрасно, докато... Докато “Българският Кенеди” не се позова на  библейски пример за мъчителния и дълъг път към свободата.

Едва ли това е била истинската причина, но заради това позоваване, обявиха премиера за обсебен от мания за величие психопат. Обвиненията дойдоха не от посетители на кръчмите или от аутсайдерите, а от водещи журналисти в не една национална медия. Намерила най-накрая подходящ претекст, спотайваната медийна агресия се отприщи и заля с цинични подигравки първо правителството, а после и всичките му симпатизанти без изключение на нито един от тях. В личностен аспект, отприщените бесове завладяха дори пресметливите учрежденски хитреци, които със завидна бързина изоставиха славословията си по адрес на премиер, правителство и реформа, и без какъвто и да било свян, се включиха в хора на подигравчиите им, за да трупат точки пред началството с “обезвреждане” още на работното място на всеки останал поддръжник на реформите.

За да се покаже, че решенията на правителството не заслужават усилията нито на добросъвестните репортери, нито на обществото, части от заседанията на правителството биваха лишавани от коментар и предавани в национален ефир със злоради забележки, нямащи нищо общо с тях. Естествено, никой не разбираше с какво съответните пасажи са предизвикали внимание, но запомняше неистовите подигравки. Очевидно, защото единствено това заслужаваше правителството на “психопата”, дръзнал “ да се сравнява с Мойсей”.

И тогава правителството заяви, че няма да отговаря на медийни провокации, на което президента Желев отговори с изявление, че правителството е обявило “война на медиите”, при което и последните задръжки в нападките и изнудванията срещу правителството отпаднаха, последваха “депесарските шутове”, правителството логично поиска вот на доверие, за да получи необходимата подкрепа за продължаване на реформата, в резултат от което обществото предпочете 5 – годишна засилваща се инфлация, донесла победа на социалистите и втори държавен банкрут в продължение на 7 години.

Между впрочем, 1992 година завърши с големи и богати тържества на медиите.

Главозамаяни медийни босове вдъхновено ощастливяваха народонаселението с бисер връз бисер. Ще напомня самодоволното новогодишно откровение на бившия главен редактор на закритият в-к “Врабец”: “Вестникът се закрива, защото изпълни предназначението си – да свали от власт правителството на психопатите”.

Знам, че някои си имат камари безплодни обяснения. Вече видяхме какви плодове родиха тези обяснения. Само не ми казвайте, че Библията не трябва да се цитира.

на Ал Гор!Поздрави!

Личните ми впечатления са, че в САЩ преобладаващата част от политиците се съобразяват с резултатите от продължителните наблюдения, натрупания опит и от научните изследвания, докато у нас се прави кариера с екстремните им конюнктурни интерпретации, които се пробутват на неинформираните, за да се имитира ангажираност и спечели моментната им поддръжка. У нас дори претекстите не са от особена важност, защото голяма част от нас са дресирани да очакват своята възможност за изява, без оглед на това какви опустошения ще донесе тя.

Поздрави!

беше ключов момент в най-новата ни история.
Ако не беше станало така, а иначе..., да ама не.
И жалко.

Да, беше, важно е да видим веригата от събития, които отпушва един момент, претекста, който се извлича от него, и начините по които се използва. Това не е спирало и за миг, а продължава и в момента. Ако напомня яростта на Исус, когато изхвърля търговците от храма, представяш ли си какви ехидни коментари и планини от глупости ще последват, и сещаш ли се защо?