Отговорът се съдържа в подтекста на твърденията, номенклатурният списък с подтекста (в скоби) на които служи като инструкция за преход от комунизъм към демокрация:

1. Всички са маскари – (откъде накъде аз да правя изключение)?
2. Политиците са безскрупулни престъпници – (моите престъпления са скрупулни).
3. Всичко е проституция (съобразявам се с другите).
4. Политиката е мръсна работа (има по-мръсни от моите прийоми).
5. Обичам родината, мразя държавата (щом е изгодно да съм патриот, ще плюя на всички, но без глупаците да се усетят, че плюя и на тях).
6. Всички крадат и лъжат (да не би аз да съм най-захлупения, че да правя изключение?).
7. Управляващите са утайката на обществото (как ще се докопам до власт и пари, ако не уплаша гласоподавателите?)
8. Всичко се купува с пари (пари ми дайте, вместо да ми говорите за здраве, приличие, коректност и прочие простотии, които не ме интересуват)
9. Всичко е въпрос на прелъгване (да не искате да се конкурирам без най-голямамата си дарба?)
10. “България над всичко” (парола за разпознаване в условия на преход, заради която всеки уважаващ себе си лумпен, не би се поколебал да подпалии държавата си или да утрепи поне съседа си).

В момента все още не съм съставил останалата част от номенклатурния списък, но мисля, че засега и това е достатъчно. ... По-важно е да се запитаме какъв е резултата от нахъсването на едни хора срещу други, ако публична личност с цялата си известност, влияние, възможности и пари не е завела едно съдебно дело в защита не на личните си интереси, а в защита на приличието, в ролята на чиито непримирим защитник прави публична кариера. Особено, когато това масивно лицемерие се упражнява над деца или социално слаба публика.

За мен лично, това си е явно измамничество, а опростачването е резултат от относителния успех на безочливия опит измамничеството да бъде представено за социална критичност.