Немалко хора у нас неистово вярват, че една лъжа повторена 100 пъти става истина. За част от тях тази вяра е опора на целия им светоглед и самомнение. Едва ли има по-лесен път към спестяване на умствени усилия и морални терзания от тази прословута "вяра", затвърдила успеха си в зловещите лабиринти на комунизма. В които най-прекия път към личния просперитет беше да "пресътворяваш в дела" безумни пропагандни клишета и да набеждаваш в смъртни грехове всеки, който се усъмни в разума, или в искреността ти. 

Мракобесната практика логично роди своите днешни карикатурни отрочета. Къде по-лесно е да преглътнеш умствената си и морална немощ с обяснението, че успехът се постига единствено с лъжи или поне фантазии. Че усилията и посветеността на ангажиментите, които останалите са поели, са или незначителни подробности, или необходимия параван за неописуемите им лъжи и кроежи, към които ти си дори по-неописумо "непримирим". Толкова безгранично непримирим, че онова, което нямаш способността да свършиш, ще бъде свършено от самата ти титанична непримиримост вместо теб самия. В краен случай от някой друг. От някой будала, който ще свърши вместо теб онова, което ТИ нито можеш да си представиш как да свършиш, нито имаш намерението да се Абиш с презрени "подробности" предназначени само за "будали". ТИ САМО ще посочваш какво е хубаво и какво лошо, а будалите ще правят хубавото и ще бият лошите. Защото в теб ще са и хлябът, и ножа. Не, че си кръвожаден, а защото и едното ти "бай х.й" ще ги вдъхновява и ще им разкрива твоята демократична и възвишена евроатлантическа същност.

И така - до сияйното светло бъдеще. Или до края на света. Будалите ще вършат черната работа, а ти великодушно и изискано ще им махаш от трибуната с бели ръкавици. 

Не без основание някой може да забележи, че това сме го виждали повече от достатъчно. Че това беше синята мечта на полуграмотните момчета от село след 9. ІX. 1944, които не бяха способни да направят разлика между щастието на родината и високите си назначения. Същите момчета, за които будалите бяха и продължават да бъдат неизчерпаем ресурс, който съществува от самосебе си, а тяхната работа е да го водят към светлото бъдеще. Защото според тях будалите не различават нито добро от лошо, нито реалност от фантазия, а реалността е единствено в главите на онези, на които им е предостатъчно да знаят, че будалите никога не свършват. 

Дотук - нищо ново под слънцето. Тарикати с претенции и будали винаги е имало и ще има докато свят светува. Тъпото в подобен "демократичен" вождизъм е, че той възпроизвежда изконната левичарска представа, че самокритичността е единствената пречка пред домогването до властови позиции. Неслучайно у нас от падането на комунизма насам най-кресливите "антикомунисти" са агитаторите, пропагандаторите и най-вече демократеещите се хамелеони, които без колебание предпочитат настоящи пред някогашни комунисти. Неслучайно последната барикада на която откриваме тези екземпляри най-често се оказва "нерушимата българо-руска дружба от векове за векове". И пак неслучайно го разбираме дълго след като са ни се клели в евроатлантическата си ориентация.