Прочетен: 1755 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 19.01.2009 12:01
Да се смея ли, да плача ли? Никак не става. Не, защото не ми е смешно, не и защото не ми е тъжно. Май започвам да схващам как се става истерик. Когато имаш чувството, че не всичко ти е съвсем ясно, а несъизмеримо по-неинформирани люде не се колебаят да се произнасят от твое име с апломб на последна инстанция. Ето, и сега, само преди броени минути, някакви умници даряват на чехския посланик тоалетна чиния – седяща, бяла, и придружават подаръка си с разяснението, че е обидно за Европа да не се знае, че прехода от клечаща към седяща поза в родината ни е започнал преди повече от 100 години!
Е, да, ама – не!!! Преходът може да е започнал преди 100 и кусур години, ама подаръкът веднага разкрива, че не е свършил, защото по света върви точно обратния преход – от седяща към клечаща поза. За неосведомените ще поясня, че този обратен световен преход се дължи на доказаната по-голяма здравословност на клечащата поза, реабилитирана от най-богатите платци, в името на здравето си, разбира се. В частност, доказано е, че при седящите процентът на заболелите от рак на дебелото черво е съществено по-висок отколкото при клечащите, ама нали у нас се приема като белег на цивилизованост и просперитет скъсването с клечането, кой да се интересува от такива антипрестижни “дреболии”!?
По подобна логика, завихри се лют спор у нас тоалетна ли е родината ни или не е, само дето почти забравихме, че преди да спорим за нещо, доста полезно би било преди това да се заинтересуваме какво е това нещо. За мен лично, тоалетната е едно специално местенце, което неведнъж ме е спасявало от най-неописуеми притеснения, истински мъки и нежелано влизане в ролята на танцьор - доколкото танцът на улицата е един удачен начин да отложиш поне за малко момента на неоосъществимото облекчение. Място, откриването на което съм благославял и преживявал като усещане за върховно щастие, а липсата на което ме е хвърляло в ужас или ми е предизвиквало незабравим мираж посред незапомнено люта зима. Забелязъл съм още, че респекта ми към тоалетните се споделя не само от домашните ми, но и от гостите ни. Казвали са за домашната ми тоалетна, дословно: “Като вляза в тоалетната ви, не ми се излиза!”, а други, без да го заявяват го правят. Само не мислете, че е с позлатени дръжки или нещо подобно, не – скромна си е. Но си е чистичка, с чистички плочки, с приятно осветление, топлоизолация и най-същественото – вентилатор, който за минута заменя въздуха със свеж, като засмуква от тоалетната и изпраща в комина.
Разбира се, има много по-луксозни тоалетни от моята, има и ухаещи на жасмин и лавандула или на цветна градина, и след гореспоменатите преживявания, предполагам, че такива би трябвало да предизвикват усещане за попадане в рая, или, ако се лъжа в това, поне да не предизвикват по никакъв начин асоциация за срам, неудобство или дискомфорт. Обратното - срамното в една тоалетна би могло да бъде единствено обратното на всичко, което вече споменах, и по тази причина, няма нужда да се повтарям с обратен знак.
Като вземем предвид, че европеецът като правило отдавна е забравил неприяттните ухания на тоалетните си, негодуванието от асоциирането на родината ни с тоалетна, свидетелства на първо място (точно както и подаръка с който започнах), за състоянието на собствените ни тоалетни. Второто, за което свидетелства, е нежеланието и болката ни да използваме тоалетните си като мярка за състоянието на държавата ни. Но, това е по-скоро предположение, отколкото доказано твърдение защото, на един недочут от политиците избирател може да му е криво и болно, но подхожда ли същото на политик, избран да отстоява решения на проблемите им? Не вярвам. Такава реакция на политик по-скоро ми намирисва на ярост от напомнянето, че е длъжен да прави такова нещо за избирателите си, което излиза извън намеренията или собствените му представи за политика. Нещо като “платформата”: “Да стана аз един път министър, пък ще ви ....... тогава!” И не мисля, че измъкването от тези задължения трябва да се осъществява с цената на такова недвусмислено отношение към състоянието на държавата и политиците ни.
Ама, че тоалетна, да хвърля в ужас момичетата!
Хората са станали толкова тънкообидни напоследък, че направо е жалко и смешно. А за самоирония не са и чували най-вероятно.
Но това е най-обикновен белег на чувство за малоценност.
Всички европейски страни са представени по такъв преувеличен, сатиричен начин. Какво да кажат горките англичани, като тяхната държава даже липсва на "картата" на Европа.
За мен всъщност има логика в представянето на всяка една от държавите.
Ако се замислиш, кое ти оставя най-голямо впечатление при посещение в друга страна - обикновено най-позитивните и най-негативните спомени остават най-дълго. Е извинявай ама за какво да говорим в една държава, в която едва преди няколко месеца едно село се сдоби с ток, а колко все още нямат канализация?!
:)
Няма толерантрост за мръсотията :)))
(многозначително повдигам рамене)
Егати и метафората, ама си е жива истина.
Не бих искала да се задълбочавам в политически коментар, защото инфото ми е доста повърхностно и откъслечно. Но като страничен наблюдател просто ми се струва, че с обикновена смяна на правителството няма да се оправим. Хората на политическата сцена са от години едни и същи. Да не кажа, че повечето са от един и същ контингент, само малко пребоядисани. НДСВ докара малко свежа кръв, ама тия бидеха много бързо помляни от системата. Докато се окопитят и хоп в кюпа.
Кристина говори за гражданско общество и лична революция в този постинг: http://krissstina.blog.bg/viewpost.php?id=278169
Ето от тук трябва да тръгне промяната - самосъзнанието. За гражданско общество се говореше и преди 11 години, когато бях студентка. Но и тогава, както и сега, сякаш е очаква някой да ти внесе това гражданско общество от вън. Е не става. Съжалявам, ако нагласата за промяна е няма в главата, то никой не може да ти я насади.
Ще ти дам пример (извинявам се, че коментара стана дълъг), когато влизам в магазин или заведение винаги поздравявам. Един мой приятел ме пита защо го правя, като никой не ми отвръща, че даже ме гледат странно. Отговорих му, че нищо не ми струва да бъда учтива и усмихната, живота и без това не е лесен на никой. Все ще дочакам деня, в който по-често ще се случва да ми отговарят на поздрава.
Аз все пак съм оптимист :)
2. Eва Звездева
3. Comma
4. Вики
5. Буров
6. Библията
7. BGweather
8. Stringmeteo
9. BGSTYLE
10. Investopedia
11. база данни
12. Световна банка