Изчисляване финансовите параметри на инвестиционен проект с формулата за сложна лихва е възможно ЕДИНСТВЕНО при допускане за гарантирана норма на печалбата при непрекъснато нарастване на продажбите. За развиващи се малки бизнеси и неголям период от 2-3 години, това допускане е реалистично и в много случаи желателно, за да бъдат очертани перспективите за развитие на бизнеса. Причината е, че малките бизнеси, дори при многократно увеличаване на продажбите, все още са далеч от такъв пазарен дял, който да влияе съществено на пазара и при приемлива и стабилна норма на печалбата, възможността за просперитет на бизнеса минава през способността му да привлича средства за капиталови инвестиции, чрез които да увеличава продажбите си.  

За мегапроекти като АЕЦ, и особено за дълги периоди от време, такова допускане е израз на тежко невежество, защото игнорира характеристиките на пазара и насищането му, самото недооценяване на които в огромния брой от случаите е причината за стопански фалит. Разчетено в изчисленията на Р.Овч. за АЕЦ, отношението му към пазара е: "Е те такова животно нема".

Това не е просто невежество, а пълно нехайство или неразбиране откъде преминават и как трябва да се разпределят паричните потоци за да се подобри стопанската ефективност. P.Овч. или се прави, или определено не е наясно, че няма как да имаш проспериращо стопанство, ако вложиш националното богатство в мегапроекти с 15 годишен срок на изкупуване, и така лишиш малките и средни бизнеси с обичаен срок за откупуване на инвестицията 2-3 години от капиталов ресурс. Освен, ако точно това удушаване на стопанството не е целта му, за да има свой електорат, който да уйдисва на фантасмагориите му и да е икономически, морално и умствено дотолкова смачкан, деградирал и подвластен на злобата на деня, че да се ориентира в политическите обещания според блясъка на глазурата върху измамата в тях.

Ако частично се коригира грешката на това невежество като се изключи реинвестирането с хипотетично предоставяне на печалбата на националния бюджет, например, и се приложи заложеното в изчислението на Р.Овч допускане за фиксирана ежегодна печалба от 5%, в продължиние на 60 години, можем да изчислим много по-реалистично очаквана печалба от проекта. Това ни дава възможност само с още едно допълнително допускане, огромните изчисления на дисконтираните парични потоци за всяка от 60-те години на експлоатация да се съкратят от елементарни аритметични съображения за влиянието на инфлацията върху паричните потоци и последващото им дисконтиране пак заради инфлацията. Допускането е, че печалбата ще бъде 5% по-висока от инфлацията. С помощта на това допускане, отчитането на инфлацията върху паричните потоци и дисконтирането  им отпадат и остават ежегодните фиксирани кешове в размер на 5% от капиталовата инвестиция в началото на експлоатацията, с други думи казано, сумарната печалба за 45 годишния период след откупуването на инвестицията,  трябва да се изчисли чрез формулата не за сложна, а за проста лихва, следователно ще бъде равна на

13 x 0.05 x 45 = 29 милиарда

за 45 години след изплащането на инвестицията, а не 200, както ни обещава Р. Овч.

 Получените по този начин 29 милиарда печалби за следващите 60 години са същевременно и тяхната нетна настояща стойност, за изчисляването на която апелира Р. Овч. Този резултат обаче  ще бъде наличен, ако в продължение на следващите 60 години пазарът на ел. енергия не се пресити и не се наложи да се намали заложената в изчислението печалба. Ако това нещо обаче се случи и чужд инвеститор е дал парите, тогава няма да има кой да осигурява фиксираните 5 процента печалба на инвеститора, освен 7-те му милиона потребители в България, като ще си плащат тока на цена, по-висока от тази на съседите си, които никога не са строили АЕЦ.